— Хелда се опитва да си обясни със слепотата ми защо с Катса сме взели перверзното според нея решение да нямаме деца — вметна несвързано По.
— Какво? Какви ги приказваш? Говориш несвързано. Ставай.
— Понякога наистина не издържам да чувам мислите на другите — сподели малко зашеметено той. — Хората са абсурдни. Между другото, Саф не лъже за Дарбата си. Наистина не знае каква е.
_Толкова пъти ми повтори, че не ме лъже. Явно просто не съм искала да му повярвам._
— По… — тя улови ръцете му и го дръпна, не сполучи, изви се назад и го изтегли по-силно, докато го убеди да стане. — Ще те изпратя до покоите ти и ще ти доведа лечител. Трябва да поспиш.
— Знаеше ли, че Тилда и Брен живеят като двойка и искат Теди да им подари бебе? — попита той, олюля се и огледа стаята, сбърчил чело, сякаш не помни как е попаднал тук.
Чутото бе твърде смайващо да го коментира.
— Отиваме при Мадлен — заяви строго Битърблу. — Хайде!
Когато Битърблу се върна отново в покоите си, светлината помръкваше. Небето бе пурпурно като очите на Саф, а в дневната й блещукаха лампи, запалени грижливо от Хелда. В спалнята тя запали сама свещите, седна на пода до сандъка на майка си и прокара пръсти по дърворезбата върху капака.
Почувства се ужасно изоставена, опитвайки се да проумее сам-сама всичко, случило се днес. _Мамо? Щеше ли да се срамуваш от мен?_
Избърса сълза, капнала върху капака на сандъка, и неволно се вгледа по-съсредоточено в резбованите фигурки. Бе забелязала, разбира се, че Ашен е използвала някои от тях и във везмото си, но едва сега се замисли по-задълбочено. Бяха подредени в спретнати редици върху капака, без да се повтарят — звезда, луна, свещ, слънце, например. Лодка, раковина, замък, дърво, цвете, принц, принцеса, бебе и така нататък. Дълги години се бе взирала в ръбовете на завивките си и знаеше точно кои е заимствала Ашен.
Прозрението пропълзя бавно в нея и се разля по цялото и тяло. Разбра, още преди да е преброила. Все пак пресметна, за да е сигурна.
Резбованите фигури върху сандъка бяха сто. Майка и бе използвала точно толкова, колкото са буквите от азбуката.
Битърблу се взираше в шифър.
Част трета
Цифри и кодове
23.
_Краят на септември и октомври_
Не беше обикновен шифър. Битърблу отдели мислено трийсетте фигури от сандъка, използвани в бродерията на Ашен, и започна от най-горната вляво — звезда за А. Следващата в редицата — полумесец — за Б и така нататък. Пробва да разчете везмото на майка си с получената символна азбука, ала удари на камък.
Втория път започна от най-долния десен символ за А и се придвижи в обратна посока, а сетне и нагоре-надолу.
Нищо не проработи.
Добре тогава. Вероятно имаше ключ. Какъв ключ би използвала Ашен?
Битърблу си пое дълбоко дъх да се успокои, отстрани повтарящите се букви от името си и се въоръжи с получилата се азбука.
Б, И, Т, Ъ, Р, Л, У, Ф, Х, Ц, Ч, Ш, Щ, Ь, Ю
Я, А, В, Г, Д, Е, Ж, З, Й, К, М, Н, О, П, С
После я приложи към символите върху сандъка, подхващайки отново от най-горния вляво.
Вкопчена трескаво в листа, започна да разчита бродерията на Ашен.
Този път й провървя. Раздели поредицата от букви на думи и изречения и добави пунктуация. Вмъкна и буквите, пропуснати от Ашен вероятно от бързане.
„Ара се връща. Куца. Не си спомня, докато не й показвам. Вижда и чак тогава я заболява. Пищи от болка.
Да спра ли да й показвам? По-добре ли е да не знае?
Да ги убивам ли, когато ги е осакатил до смърт? Милостиво ли ще постъпя, или безумно?“
* * *
Хелда откри Битърблу на пода сред планина от чаршафи, увила се с ръце, разтреперана.
— Кралице! — Тя коленичи до нея. — Болна ли сте?
— Мама имаше прислужница на име Ара, която изчезна. Помня — прошепна Битърблу.
— Кралице?
— Бродерията й е шифър, Хелда! Мама се е опитвала да пише дневник, та да го чете и да си спомня истината. Отнемало й е часове да напише няколко изречения! Ето, помогни ми. Името ми е ключът. Звездата е Б, растящата луна — И, свещта — Т, слънцето — Ъ, падащата звезда — Р, намаляващата луна — Л, съзвездието — У. Името ми е извезано от светлина — извика тя. — Мама е избрала лъчисти символи за буквите в името ми. Дали По… — По беше болен. — Гидън наистина ли тръгна?
— Да, кралице. А вие говорите несвързано!
— Не казвай на никого, Хелда! Не казвай на никого, докато не прочетем всичко, и ми помогни да ги подредим!
Извадиха чаршафите от скриновете и преброиха 288 чаршафа с извезани краища плюс 89 калъфки за възглавници. Ашен не бе датирала написаното. Понеже нямаше начин да ги подредят хронологично, ги сгънаха на спретнати симетрични купчини върху пода и Битърблу започна да чете.