Руд отстъпи назад и се отпусна тежко върху най-близкия стол.
— Кралице, не ни връщайте към тези спомени — обади се мрачно Ранмуд. — Минаха години и ние намерихме покой.
— Покой! — извика Битърблу. — Не сте намерили покой!
— Той ги режеше — процеди през зъби Ранмуд. — Често почти до смърт. После ни ги водеше да ги лекуваме. Смяташе се за медицински гений. Мислеше, че превръща Монсий в земя на медицинските чудеса, но всъщност убиваше хората. Беше луд. Доволна ли сте? Струва ли си да ни насилвате да си припомняме тази информация? Заслужава ли си да рискувате разсъдъка и дори живота ни?
Ранмуд приближи до брат си, който трепереше и плачеше. Помогна му да се изправи и после буквално го изнесе през вратата. Тя остана сама с Тиел, превърнал се в черупка на колене пред нея — студен, застинал, празен. По нейна вина. Говореха за нещо истинско и тя го унищожи с въпроси, които всъщност не искаше да задава.
— Съжалявам, Тиел, съжалявам — прошепна му.
— Кралице, опасно е да повдигате такива теми — предупреди я той след миг. — Умолявам ви да внимавате повече какво говорите.
Минаха две седмици. Тя не отиде при Саф. Бродерията, планините от документи, болният По поглъщаха времето й, а и се срамуваше.
— Сънувам чудесни сънища — разказа й По, когато отиде да го нагледа в лечебницата. — Ала не от онези, които те натъжават, когато се събудиш и осъзнаеш, че не са истина. Разбираш ли какво имам предвид?
Той лежеше върху чаршафи, подгизнали от пот, отметнал завивките, и си вееше за прохлада със собствената си риза. По заръка на Мадлен Битърблу натопи кърпа в студена вода, избърса лепкавото му лице и се постара да не трепери, защото в стаята му поддържаха ниска температура.
— Да — излъга тя, защото не искаше да товари братовчеда си с ужасните видения, преследващи я нощем — как стрелата на Лек се забива в гърба на Ашен. — Разкажи ми сънищата си.
— Аз съм си аз — подхвана По — със същите способности, ограничения и тайни. Не се чувствам обаче виновен за лъжите си, несъмнено, защото съм взел решение и то е най-доброто за мен. Събудя ли се, всичко изглежда по-леко.
Треската му упорстваше. Подобри се леко, после лумна пак, по-тежка отпреди. Понякога тя идваше да го види и го сварваше да трепери, да се мята и да говори несвързано.
— Халюцинира — обясни й Мадлен веднъж, когато По сграбчи ръката на Битърблу и извика, че мостовете стават по-големи, а в реката плуват мъртъвци.
— Иска ми се халюцинациите да са приятни като сънищата му — прошепна тя, докосна челото на По и погали потната му коса, за да го успокои.
Искаше й се също Рафин и Бан да са тук, защото те бяха по-добри болногледачи от нея. Искаше й се да дойде Катса, чийто гняв несъмнено щеше да се изпари при вида на По. Катса обаче прекосяваше незнаен тунел, а Рафин и Бан пътуваха за Сундер.
— По заповед на Ранда! — изкрещя По, който този път зъзнеше под куп одеяла. — Ранда изпрати Рафин в Сундер да се ожени за дъщерята на Мургон. Ще се върне със съпруга, бебета и внуци.
— Рафин да се ожени за дъщерята на сундерския крал? — възкликна Битърблу. — Невъзможно!
Чу цъкане с език откъм масата, където Мадлен разбъркваше поредната зловонна отвара от многото, с които давеше По.
— Да го попитаме пак, когато не бълнува, кралице.
— Кога ще е това, Мадлен?
Мадлен добави в купата паста с кисела миризма, смеси я с другите съставки и не отговори.
Междувременно Хелда бе поръчала на ковача Орник да изработи дубликат на короната. Той изпълни задачата майсторски и в първия момент Битърблу въздъхна облекчено, помислила, че истинската корона се е върнала. После забеляза как металът не тежи и не блести, а камъните са от цветно стъкло.
— О… Орник има сръчни ръце! — отбеляза тя. — А и сигурно е виждал короната.
— Не е, кралице, но Фокс знае как изглежда, разбира се. Тя му я описа.
— Значи въвлече и Фокс в конспирацията?
— В деня на кражбата тя видя Саф, кралице. А на другия ден дойде да полира короната. Помните ли? Нямаше начин да я заблудя. Тя е полезна и като шпионин. Използвам я да намерим онзи Спук, у когото била короната.
— И какво научи?
— Спук се занимава с контрабанда на предмети, откраднати от двореца. Всякакви ценности. Семеен занаят от поколения наред. В момента не разгласява върху какво е сложил ръка. Говори се, че само съучастниците му знаят в коя пещера живее. Добре е, от една страна, понеже и ние не искаме случаят да се разчува. Затрудняваме се обаче да го открием и да разберем какво, в името на хълмовете, става.
— Саф сигурно знае какво се мъти — промърмори мрачно Битърблу, докато Хелда покриваше с кърпа фалшивата корона. — Какво е наказанието за кражба от двореца?