— Бягайте, Владимир Ипатич, бягайте.
Той стана от въртящия се стол, изпъна се, сви показалеца си на кука и й отговори:
— Никъде няма да ида — изрече той, — това е просто глупост, те се мятат като луди… А щом цяла Москва е полудяла, къде да ида? И, моля ви се, престанете да викате. Какво съм виновен аз? Панкрат! — повика той и натисна бутона.
Вероятно искаше Панкрат да сложи край на цялата тая суетня, която той изобщо никога не беше обичал. Но Панкрат вече нищо не можеше да направи. Грохотът завърши с това, че двойната врата на института се разтвори и отдалеч се дочуха изстрели като от тапишник, а после целият институт закънтя от топуркане, викове и трошене на стъкла. Маря Степановна се вкопчи в ръкава на Персиков и го затегли нанякъде, той се изскубна от нея, изправи се в цял ръст и излезе в коридора както си беше по бялата престилка.
— Е? — попита той.
Вратата се разтвори и първото, което се появи в нейната рамка, беше гърбът на един военен с малинов кант и звезда на левия ръкав. Той отстъпваше заднишком откъм вратата, през която напираше да мине яростната тълпа, и стреляше с револвер. После се втурна покрай Персиков и му извика:
— Спасявайте се, професоре, нищо повече не мога да направя.
Отвърна му писъкът на Маря Степановна. Военният се шмугна край Персиков, който стоеше като бяла статуя, и изчезна в мрака на криволичещите коридори в срещуположния край. Хората нахълтваха през вратата и крещяха:
— Удрете! Убийте го…
— Световния злодей!
— Ти развъди гадовете!
Разкривени лица, разпрани дрехи заподскачаха из коридорите и някой стреля. Замяркаха се тояги. Персиков отстъпи малко назад, притвори вратата на кабинета, където в ужас бе коленичила на пода Маря Степановна, разпери ръце като разпнат… Той не искаше да пусне тълпата вътре и се развика ядосано:
— Това е феноменална лудост… вие сте същински диви зверове. Какво искате? — Зави: — Вън оттук! — И завърши фразата си с рязкото, познато на всички провикване: — Панкрат, изпъди ги!
Но Панкрат вече никого не можеше да изпъди. С премазана глава, стъпкан и разкъсан на парчета, Панкрат лежеше неподвижно във вестибюла и нови, и нови тълпи нахлуваха покрай него, без да обръщат внимание на стрелбата на милицията откъм улицата.
Един нисък човек с маймунски крака, с разпрано сако, с разкъсан нагръдник, кривнат на една страна, изпревари другите, втурна се към Персиков и със страшен удар на тоягата си му разцепи черепа. Персиков се олюля, започна да пада настрана и последната му дума беше:
— Панкрат… Панкрат.
Мразовитият deus ex machina
През нощта на 19-и срещу 20-и август 1928 сви нечуван, незапомнен дори от столетниците студ. Той дойде и се задържа две денонощия, достигайки 18 градуса под нулата. Подивялата Москва залости всички прозорци, всички врати. Чак към края на третото денонощие населението проумя, че студът е спасил столицата и безграничните пространства, които владееше тя и които бяха сполетени от страшната беда от 28-а година. Конната армия край Можайск, загубила три четвърти от състава си, бе започнала да изнемогва и газовите ескадрили не бяха в състояние да спрат движението на отвратителните влечуги, настъпващи в полукръг към Москва от запад, югозапад и юг.
Задуши ги студът. Отвратителните глутници не издържаха двете денонощия 18-градусов студ и към 25 август, когато студът изчезна, вече нямаше с кого да се воюва. Бедата бе свършила. Горите, полята, безкрайните блата още бяха осеяни с пъстри яйца, понякога покрити със странни, чуждоземски невиждани шарки, които безследно изчезналият Орис бе взел за мръсотия. Но тези яйца бяха съвсем безвредни. Те бяха мъртви, зародишите в тях — изтребени.
Започнаха дълги епидемии, разнесоха се зарази от труповете на гадовете и хората и армията още дълго ходи, но вече снабдена не с газове, а със сапьорни принадлежности, с цистерни с бензин и маркучи и очиства земята. Очисти я и всичко се свърши до пролетта на 1929 година.
А през пролетта на 1929 година пак затанцува, грейна и заподскача със светлините си Москва и пак както на времето съскаше движението на автомобилите и висеше като на конец лунният сърп; и на мястото на изгорелия през август 1928 година двуетажен институт построиха нов зоологически дворец и негов завеждащ стана приват-доцент Иванов. Но Персиков вече го нямаше.