— Чичо Томи? — провикна се Суон.
Мъжът спря да танцува. Устата му беше изкривена в ехидна усмивка и в готовност да изрече поредната ругатня.
— Прощавам ти — изрече нежно детето и Томи се опули насреща ѝ, сякаш го беше цапардосала в мутрата.
— Майната ти! — изкрещя му от своя страна Дарлийн Прескот и двигателят на камарото изрева като артилерийско оръдие. Жената настъпи педала на газта и затърка гумите около десетина метра, докато те не намериха сцепление и не ги изстреляха завинаги от парка за каравани край магистрала 15.
— Къде отиваме? — попита Суон, когато писъкът на гумите затихна, и прегърна по-силно Бисквитеното чудовище.
— Тази вечер ще отидем на мотел. На сутринта ще прескоча до бара и ще се опитам да изкрънкам малко пари от Франки. — Дарлийн сви рамене. — Може би ще успея да го убедя да ми даде петдесет кинта. Може би.
— Ще се върнеш ли отново при чичо Томи?
— Не — отговори непоколебимо жената. — Приключих с него. Той е най-големият злобар, когото съм срещала някога, и, за бога, нямам представа какво намерих в него!
Суон си спомни, че майка ѝ беше казала същите неща за „чичо“ Рик и „чичо“ Алекс. Замисли се за момент дали да ѝ зададе въпроса, или не, но в крайна сметка само си пое дълбоко въздух и я попита:
— Истина ли е, мамо? Онова, което каза Томи: че не знаеш кой е баща ми?
— Не говори такива неща! — сопна се Дарлийн и насочи вниманието си върху дългия път. — Дори не си ги помисляй, млада госпожичке! Много добре знаеш, че баща ти е известна рокендрол звезда. Има къдрава руса коса и сини очи като твоите. Сините очи на паднал на земята ангел. А как само свири на китара и пее! Могат ли птиците да летят? Божичко, да! Казвала съм ти безброй пъти, че когато се разведе със съпругата си, ще отидем да живеем при него в Холивуд, Калифорния. Няма ли да е чудесно? Двете да живеем на булевард „Сънсет“?
— Да, госпожо — отвърна равнодушно Суон. И преди беше чувала тази история. Единственото, което искаше, беше да живее на едно място повече от четири-пет месеца, за да може да си намери приятели, които нямаше да се страхува, че ще загуби, и да ходи на едно и също училище цяла година. Тъй като постоянно нямаше приятели, насочи цялата си енергия и внимание към цветята и растенията си. Прекарваше часове наред в създаването на градини в грубата почва на парковете с каравани, пансионите и евтините мотели.
— Хайде да си пуснем малко музика по радиото — предложи Дарлийн. Включи го и от високоговорителите се разнесе рокендрол. Звукът беше толкова усилен, че на жената не ѝ се налагаше да мисли за лъжата, която постоянно повтаряше на дъщеря си; в интерес на истината знаеше единствено, че е висок, рус и едър сладур, чийто презерватив се беше скъсал по някое време на акта. Тогава нямаше никакво значение за нея; купонът беше на ниво, в другата стая всички се забавляваха, а тя и сладурът бяха надрусани с коктейл от ЛСД, ангелски прах и попърс. Случи се, докато живееше в Лас Вегас преди девет години и работеше на маса за блекджек. Оттогава двете със Суон живееха на най-различни места на запад, като следваше мъже, които обещаха да е забавно, и започваше работа като еротична танцьорка, когато ѝ се отваряше подобна възможност.
Сега Дарлийн нямаше представа накъде отиват. Писна ѝ от Томи, но също така се страхуваше от него; беше прекалено луд и злобен. Съществуваше вероятност да тръгне по петите ѝ след ден-два, ако не се отдалечеше достатъчно от него. Франки от „Хай Нуун Салуун“, където танцуваше, можеше да ѝ даде парите, които вече беше заработила, но накъде щеше да потегли след това?