Сега всичко се отплащаше. Усещаше нервните пръсти над червените бутони по целия свят. Пилотите на самолети щяха да излетят, командирите на подводници щяха да слушат внимателно сонарите си, а старите лъвове щяха да изпитат желание да хапят. Най-невероятното от всичко беше, че го правеха сами. Това го караше да се чувства малко безполезен… но съвсем скоро щеше да получи главната роля.
Единствено се притесняваше, че това няма да сложи край на всичко, не и след всичките гръмотевици, които щяха да ударят съвсем скоро. Част от човечеството щеше да оцелее, малки градове щяха да продължат да съществуват в тъмното като плъхове в срутено мазе. Пределно ясно му беше, че огнените бури, радиационните вихрушки и черният дъжд щяха да унищожат повечето от тях, а оцелелите щяха да желаят вече да са умрели хиляди пъти.
Накрая щеше да потанцува ватуси върху гробовете им.
Почти беше време! „Тик-так, тик-так“, помисли си той. Нищо не можеше да спре часовника!
Беше търпеливо създание, но чакането продължи прекалено дълго. Предстоящите няколко часа само щяха да изострят още повече апетита му, а той определено беше много, много гладен. За момента обаче трябваше да се задоволи с този прекрасен филм.
„Завесата се вдига!“, помисли си той и устата в средата на челото му се ухили, преди да се изгуби в плътта като сив червей във влажна пръст.
Време е за шоу!
7
10:16 часа, лятно северноамериканско източно време Ню Йорк
Синята светлина се въртеше. Валеше студен дъжд и един млад мъж с жълт дъждобран протегна ръце към нея.
— Дайте ми я, госпожо — каза той със странен глас, все едно говореше от дъното на кладенец. — Хайде, дайте ми я.
— НЕ! — изкрещя в отговор Сестра Крийп и лицето на мъжа стана на парчета, подобно на счупено огледало. Клошарката протегна ръце, за да го отблъсне, но в следващия момент се събуди и кошмарът отлетя надалеч като ято сребърни прилепи. Плачът ѝ заехтя между стените от бетонни тухли и тя се взира в нищото за известно време, докато нервите не разтресоха цялото ѝ тяло.
„О — помисли си Сестра Крийп, когато главата ѝ се проясни, — този беше от лошите!“ Докосна лепкавото си чело и пръстите ѝ се намокриха. Разминах се на косъм, каза си тя. Младият демон с жълтия дъждобран отново беше дошъл, като този път се беше приближил изключително много и едва не ѝ взе…
Сестра Крийп се намръщи. Какво не ѝ взе? Мисълта ѝ беше отлетяла; каквото и да беше онова нещо, то се скри в тъмната страна на спомените ѝ. Клошарката често сънуваше демона с жълтия дъждобран и той винаги искаше да му даде нещо. В съня винаги присъстваше въртяща се синя светлина, която нараняваше очите ѝ, и валеше дъжд. Понякога местата, на които се намираше, ѝ изглеждаха ужасно познати, и понякога почти — почти — знаеше какво иска демонът, но също така беше наясно, че е демон — дори можеше да е самият дявол, който се опитва да я отдалечи от Исус — защото главата я болеше изключително много, когато сънят свършеше.
Сестра Крийп нямаше представа колко е часът и дали е ден, или нощ, но стомахът ѝ изкурка от глад. Беше се опитала да спи на пейка в метрото, но някакви крещящи хлапета я изплашиха, затова си взе чантата и потърси по-безопасно място. Намери го на дъното на стълба, която се спускаше в една мрачна част в тунел на метрото. На около десет метра под главния тунел имаше дренажна тръба, която беше достатъчно голяма, за да мине през нея, ако малко се наведеше. Маратонките ѝ газеха в течаща мръсна вода. Тунелът беше осветен от слаби сини ремонтни лампи, на светлината от които се виждаше плетеница от кабели и тръби над главата ѝ. Мястото се тресеше от преминаващите влакове и Сестра Крийп осъзна, че се намира под релсите, но продължи по тунела и шумът утихна до тих и далечен тътен. Съвсем скоро откри доказателства, че това място е известно сред членовете на Дрипавата нация — стар матрак, забутан в единия ъгъл, две празни бутилки от вино и засъхнали човешки екскременти. Жената нямаше нищо против, беше виждала много по-лошо. Легна на матрака и спа, докато кошмарът за демона в жълтия дъждобран не я събуди; беше гладна и реши да се върне в станцията на метрото, за да потърси остатъци от храна в кошчетата за боклук, както и вестник, за да види дали Исус не беше пристигнал, докато е спала.