Полковникът приключи с бръсненето и дръпна завесата на душа, за да се изкъпе, но спря, защото подът на малката кабина беше пълен с таванни плоскости и трошляк. Водата течеше от няколко дупки, където таванът беше поддал. Докато гледаше падащите капки, Маклин осъзна, че закъснява и няма време да си взема душ. Изведнъж го обзе гняв като разтопен метал в доменна пещ. Удари с юмрук стената, повтори и след ръката му остана плетеница от пукнатини.
Наведе се над мивката и изчака яростта да отмине, както ставаше обикновено.
— Успокой се — каза на глас. — Дисциплина и контрол. Дисциплина и контрол. — Повтори думите още няколко пъти като мантра, пое си дълбоко въздух и се изправи. „Време е да вървя — помисли си полковникът. — Чакат ме.“ Използва стик-дезодорант под мишниците си и отиде до килера, за да си избере униформа.
Извади изгладени до съвършенство тъмносини панталони, светлосиня риза и бежовото си поплиново пилотско яке с кожените кръпки на лактите, на чийто джоб на гърдите пишеше: „МАКЛИН“. Пресегна се към горния рафт, където държеше автомата и резервните пълнители, и с огромна любов взе полковническата си фуражка от военновъздушните сили. Избърса въображаемо мъхче от лъскавата ѝ козирка и си я сложи на главата. Огледа се в голямото огледало от вътрешната страна на вратата на килера: лъщящи копчета — налични, изгладени панталони — налични, излъскани обувки — налични. Оправи си яката и вече беше готов да тръгва.
Личната му електрическа количка беше паркирана пред квартирата му в командния център; заключи вратата с един от многото ключове, които носеше на голяма връзка, след което се качи на превозното си средство и потегли по коридора. Зад него, до собствената му квартира, се намираше заключената метална врата на оръжейната и резервните провизии с храна и вода. В другия край на коридора, покрай квартирите на други техници и служители на Земен дом, бяха генераторите и системите за филтриране на въздуха. Мина покрай вратата на Периметрова охрана, зад която бяха екраните на малките портативни радари за наблюдение, които охраняваха входа на Земен дом, и главният екран на насочената към небето радарна чиния, разположена на върха на Блу Доум Маунтин. В Периметрова охрана се намираше също хидравлична система, която запечатваше вентилационните шахти и оловните врати в случай на ядрено нападение. Също така имаше други радарни екрани, които се наблюдаваха денонощно.
Маклин подкара количката нагоре по една рампа към следващото ниво и се насочи към Управлението. Мина покрай отворените врати на физкултурния салон, където в момента течеше час по аеробика. Няколко ранобудници бягаха за здраве в коридора и полковникът им кимна, когато ги наближи. След малко се озова в големия коридор на центъра на Земен дом, който представляваше кръстовище от алеи с каменна градина по средата. Навсякъде имаше различни „магазини“ с витрини, направени да наподобяват онези в малките градове. В центъра се помещаваха още солариум, кино, в което се прожектираха записани на видеокасети филми, библиотека, лазарет с един лекар и две медицински сестри, зала с аркадни игри и столова. От отворените ѝ врати се разнесе ароматът на бекон и яйца. На Маклин му се прииска да имаше време, за да закуси. Не му беше присъщо да закъснява. „Дисциплина и контрол“, помисли си той. Това бяха двете неща, които правеха един мъж такъв.
Все още беше ядосан заради откъртилия се таван в душкабината му. Напоследък стените и таваните в различни сектори на Земен дом се пропукваха и поддаваха. Много пъти звъня на братята Озли, но те му отговаряха, че според структурните доклади се очаква да има известно слягане.
— Слягане друг път! — беше извикал Маклин. — Имаме проблем с отводняването! Водата се събира над таваните и си проправя път!
— Недей да се вълнуваш прекалено много, полковник — беше му казал Дони Озли от Сан Антонио. — Ако се изнервиш, хората ще се изплашат, нал’ тъй? А няма никакъв смисъл туй да се случва, щото тази планина е издържала няколко хиляди години и не е тръгнала наникъде.