Ядосаният и плувнал в пот Джош малко се разведри и се засмя. На лицето му цъфна широка усмивка.
— Същото като там долу — отвърна той. — Адски жежко.
Дребният човечец поклати изумен глава и тръгна да обикаля понтиака. Той също се опита да вдигне капака, но горещината ужили пръстите му.
— Маркучът се е скъсал — заключи старецът. — Аха. Маркучът е. Напоследък често се случва.
— Разполагаш ли с резервни?
Дребният човечец изви врат, за да погледне нагоре, все още впечатлен от размерите на Джош.
— Не — отвърна той. — Ни един. Но мога да ти намеря. Ще поръчам от Салина, тря’а да пристигне след… о, два-три часа.
— Два-три часа? Салина е на по-малко от петдесет километра оттук!
Старецът само сви рамене.
— Днес е горещо. Градските момчета не харесват горещината. Прекалено много са свикнали с климатиците си. Аха, два-три часа ще да са.
— Проклятие! Тръгнал съм към град Гардън!
— Доста път — констатира дребният човечец. — Е, най-добре да я оставим да изстине малко. Имам студени напитки, ако си заинтересован. — Той направи знак на Джош да го последва и влезе в постройката.
Гигантът очакваше да завари истинска каша от туби с масло, стари батерии и пълна с тасове стена, но когато влезе вътре, се изненада да види спретнат и подреден селски хранителен магазин. Точно на прага на вратата беше сложено малко килимче, а зад щанда и касата имаше ниша, в която старецът си седеше на люлеещия се стол и гледаше телевизия на едно портативно „Сони“. Сега обаче на екрана нямаше нищо друго освен снежинки.
— Програмата спря малко преди да пристигнеш — сподели дребният човечец. — Гледах оня сериал за болницата и ония хора, дето постоянно се забъркват в неприятности. Господи Боже, тука биха те прибрали направо в пандиза, ако направиш някои от тея щуротии! — Старецът се разкикоти и си свали шапката. Скалпът му беше по-светъл, а косата — бяла и залепнала от потта. — Всички други канали също ги ня’а ник’ви, тъй че май тря’а да си говорим, а?
— Май е така. — Джош застана пред вентилатора върху щанда и позволи на изключително приятната хладна струя да отлепи мократа риза от кожата му.
Дребният човечец отвори един хладилник и извади две кутийки кола. Подаде едната на Джош, който я отвори и запи жадно от нея.
— Безплатна е — каза старецът. — Приличаш на чиляк, дето е имал лоша сутрин. Казвам се Поу-Поу Бригс… е, Поу-Поу не ми е истинското име. Така ме наричат момчетата ми. Тъй де, нал’ туй пише на табелата.
— Джош Хъчинс. — Двамата се ръкуваха. Дребният човечец се ухили отново и се престори, че потръпва под силната хватка на едрия мъж. — Момчетата ти при теб ли работят?
— О, не. — Поу-Поу се усмихна. — Те си имат свое местенце на седем-осем километра нагоре по пътя.
Джош беше благодарен, че не е навън под жестоките слънчеви лъчи. Разходи се сред щандовете, като търкаляше студената кутийка върху лицето си и усещаше как кожата му се свива. За селска бакалия, която се намираше в средата на царевична нива, магазинът на Поу-Поу беше доста добре зареден с различни видове стоки: бял хляб, ръжен хляб, хляб със стафиди и канелени резени, консерви със зелен боб, цвекло, тиква, праскови, ананас и всякакви други плодове, около тридесет различни вида консервирани супи, консерви с говеждо задушено, говежда каша с царевица, шунка и резенчета печено говеждо. Имаше най-различни кухненски и други принадлежности като ножове, рендета, отварачки за консерви, фенерчета и батерии. Цял рафт беше отделен за консервирани плодови сокове, „Хавайски пунш“, гроздов сок на „Уелч“ и минерална вода в пластмасови туби. В един шкаф на стената бяха подредени лопати, мотики, кирки, градински ножици и маркуч. До касата беше сложена стойка за списания като „Флайинг“, „Американ Пайлът“, „Тайм“, „Нюзуик“, „Плейбой“ и „Пентхаус“. Това място, помисли си Джош, беше супермаркетът на селските магазини!
— Много хора ли живеят наоколо? — попита той.
— Малцина. — Поу-Поу удари телевизора с юмрук, но не постигна нищо с това. — Не са много.
Джош усети нещо да пълзи под яката му, бръкна и извади един скакалец.
— Тез’ дребосъци са истинска напаст, нали? — попита старецът. — Пъхат се навсякъде. През последните два-три дни летят на ята от хиляди в нивите. Малко е странно.
— Аха. — Със стиснато между пръстите насекомо, Джош отиде до комарника на вратата. Отвори го и хвърли скакалеца навън; той се завъртя около главата му за секунда, издаде тих цвъртящ звук и полетя на северозапад.