Когато най-сетне екипажът успя да го измъкне — с цената на неимоверни усилия, — той беше пак същият Марк Роун.
Едно само не можа да забрави, онзи дълбок, до задушаване тесен кладенец, който виждаше по времето на пленничеството си в дюзата на кораба.
— Клоустрофобия — отсече лекарят. — Ще трябва да ви оставим известно време на Луната.
— Където и да е — отговори Марк. — Ако искате, можете да ме изстреляте и в космоса, само да не съм в затворено помещение.
— Ако искате, можем да ви изпратим на Втора направляваща, която се намира на онази страна — продължи лекарят. — И без това дежурният там пресрочи престоя си, а още не му пращат заместник. Там ще се чувствувате добре. Цялата станция е построена от свръхздраво стъкло и създава илюзия, че сте на открито. Ще постоите там, докато преодолеете това състояние.
— Съгласен съм. Щом ще е на Втора направляваща, на Втора направляваща да бъде. Но…
— Всичко ще приключи добре — потупа го по рамото лекарят. Страхът като всички чувства е функция на мозъка, а не нарушаване на неговата дейност. А сега идете и се пригответе. До станцията има почти три часа път. Аз ще се заема с формалностите.
Марк не беше недоволен, че даде съгласието си да го пратят тук. Пък и му беше все едно къде ще бъде. Знаеше, че докато не преодолее в себе си страха от тясното пространство, не би могъл да се качи на никакъв кораб. За него Земята се превръщаше в спомен, който с течение на времето ще се отдалечава все повече и повече.
Но Втора направляваща действително беше добро място. Построена преди доста години, когато космическите полети бяха рядкост, станцията и сега изпълняваше безотказно предназначението си. А предназначението й бе да направлява корабите, излитащи от Земята към външните планети на системата. Такива станции имаше по две на всяка страна на Луната.
Сградата на станцията беше съвършена в архитектурно отношение. Стъкленият купол даваше на погледа възможност да се рее във всички посоки до самия хоризонт. Апаратурата, която обслужваше полетите, за да бъде предпазена от метеорити и космически лъчения, беше разположена на сто и петдесет ярда от станцията, под повърхността на Луната. Апаратурата беше дублирана с подсигурителна система. Автоматите сами излъчваха направляващия поток, така че задълженията на дежурния се състояха само в контрол на тяхната работа.
Беше настъпила лунната нощ. Марк, полуизлегнат в удобното кресло, четеше някаква книга. До преминаването на поредния кораб към Марс оставаха осемдесет и четири минути. Дългогодишният навик, придобит на борда на различни кораби, го накара да хвърли бегъл поглед към приборите, отчитащи разхода на енергия и интензитета на лъчението в потока. В следващия миг вече беше изправен на крака, сяжаш изхвърлен от катапулт.
Стрелките на измервателните уреди стояха на нулата без никакво потрепване. Апаратурата не работеше. Марк се втурна и стовари пестника си върху таблото, на което бяха монтирани контролно-измервателните прибори. Стрелките отскочиха почти до максимума, върнаха се и отново замряха неподвижно.
Нещо беше станало! Нещо беше станало! Но какво?
Марк измъкваше един след друг щепселите и отново ги пъхаше в гнездата им. Апаратурата не работеше. А знаеше, че трябва да работи! Но не работеше. Въпреки всички предохранителни и дублиращи системи. Тогава си спомни за аварията на кораба. От теоретична гледна точка и тя беше невъзможна. Но беше станала. Сега със същата вероятност, и практически, и теоретически равна на нула, беше станала и авария на станцията.
Марк трескаво облече скафандъра. Усети необяснимо безпокойство. Започна да изпитва същото чувство, както тогава в дюзата, и разбра, че причината е в скафандъра. Той също създаваше усещане за затворено пространство. Все пак това усещане беше поносимо. Марк излезе и започна да се оглежда.
Радарът върху покрива на станцията беше замрял неподвижно. Насочващите антени не извършваха характерните си опипващи движения.
Върна се в станцията. Окото, показващо, че токът тече по проводниците, беше изгаснало. Не се искаше голяма досетливост, за да разбере, че повредата е някъде между енергостанцията и апаратурата. Непонятно му беше само едно, защо не беше заработила дублиращата система? Станцията имаше ток, но тя беше снабдена с автономни акумулатори. Увлечен в четенето, Марк не беше забелязал онова мигновено трепване при превключването. Но защо не беше задействувало аварийното захранване на насочващата апаратура? До преминаването на кораба оставаха седемдесет и шест минути. Трябва да отстрани аварията за това време! Трябва… и Марк Роун се вцепени.