Марк изключи главния шалтер, разчисти мястото и прегледа свръзките. Всичко беше вече наред. Включи отново шалтера и се върна в станцията. До минаването на кораба оставаха шест минути. Окото гореше с мека зелена светлина и крилцата му пулсираха. Стрелките на контролно-измервателните прибори трептяха на необходимото деление.
Съвсем бавно Марк свали скафандъра, отпусна се в мекото кресло и…
Една проста, до смях проста и вярна мисъл блесна в главата му.
„Та те нарочно ме пратиха тук. Това е влизало в лечебната процедура“.
Марк се засмя и запали цигара. После завъртя потенциометъра на приемника. В слушалките се разнесе глас:
— Втора направляваща, тук „Смарагд“… Втора направляваща, тук „Смарагд“… Влизаме под контрола на Втора направляваща… Курс — Марс… На борда шестстотин пътника… Полетът протича нормално.
Капитан: Хорн
— „Смарагд“, тук Втора направляваща… „Смарагд“, тук Втора направляваща… На станцията всичко нормално… Щастлив полет.
Дежурен: Роун