„Или пък означават, че се е забавлявал толкова добре с Рори, че е решил да остане цели три дни?“
Кафъри насочи дистанционното устройство към видеото. На екрана се появи „Донегол Кресънт“. Беше привечер. Под часа и датата се виждаше тълпа, която се опитваше да се доближи максимално до ограждащите ленти и да види по-добре малката къща: сините светлини на линейката се отразяваха мълчаливо по лицата им. Кафъри, подпрял гръб на стената и кръстосал ръце пред гърдите, наблюдаваше детективите на AMIT с крайчеца на очите. Те виждаха за първи път сцената на престъплението и той беше сигурен, че ще съзрат нещо ужасно в къщата на семейство Пийч. Нещо ужасно в нейната нормалност.
— Това е в самия край на Брокуел парк — поясни с безстрастен тон той. — Високата сграда, която виждате в далечината, е Аркейг Тауър на „Рейлтън Роуд“, която дивизионните обичат да наричат „Крак Хайтс“.
Обективът на камерата се насочи към алеята, водеща до входа на номер трийсет и се обърна, за да направи панорамна снимка на улицата, на тясната тревиста ивица на отсрещната страна, на шокираните лица на съседите, очертани като бледи овали на фона на нощното небе. Всяка точка, която можеше да бъде наблюдавана от дома на семейство Пийч, можеше да бъде също така място, откъдето потенциалният свидетел би имал чудесна зрителна позиция. Камерата записа всичко, после се завъртя на сто и осемдесет градуса, право срещу лицевата страна на къщата. Екранът се запълни от числото 30, образувано от две златни цифри.
— Всички врати и прозорци бяха затворени. — Камерата премина по разбитата врата на главния вход, отворена насилствено от полицията, спря се върху останалата здрава брава. — Хората от Териториалната бяха принудени да влязат с взлом. Единствено задната врата не беше заключена. Мислим, че в къщата е проникнато оттам.
Вече бяха вътре в къщата, камерата заля коридора с халогенна светлина. Поизносени тапети, сив килим от ясно очертани дебели нишки, пазен от дебел найлон. Две зле рамкирани гравюри хвърляха дълги сенки по стената, а на долното стъпало лежеше на една страна детски воден турбопистолет. В края на коридора имаше врата. Образът се замъгли за момент, затанцуваха някакви спирали, и когато се стабилизира отново, камерата снимаше от малка кухня. Лъскавите плочки гледаха страхливо към нея откъм кутията за хляба, карираната завеска на вратата се поклащаше от ветреца и разкриваше счупен прозорец, ограничена гледка към притъмнелия двор, дървета в ширналия се отсреща парк.
— Така. Това е важно. — Кафъри подпря лакът върху монитора и се приведе към екрана, за да посочи нещо на него. — Стъкла по пода, вратата не е отключена. Това е мястото не само на влизане, но и на излизане. Неканеният посетител чупи прозореца и влиза през него — смятаме, че се е случило около седем вечерта в петък. — Камерата се взря през счупеното стъкло към малкия заден двор. Сушилка за дрехи, детски велосипед, няколко играчки и четири преобърнати шишета от мляко, с пожълтяло, развалено съдържание. — След това неканеният посетител остава в къщата заедно със семейство Пийч до понеделник следобед, когато покоят му е нарушен… и тогава отвежда Рори Пийч и напуска през същата врата. — Камерата се обърна отново към кухнята и я прекоси бавно, като спря покрай двете кървави следи покрай вратата. Кафъри потупа с дистанционното устройство по крака си и огледа притихналите лица срещу себе си в очакване на някаква реакция. Но никой не пророни нито дума, нито попита нещо. Всички се взираха в кръвта на екрана. — Колегите от лабораторията смятат, че засега раните му не са фатални. Логичният извод е, че неканеният посетител го е извлякъл от къщата — през счупената ограда тук и нататък в гората. Вероятно е намерил начин да спре кръвотечението, може би хавлиена кърпа или нещо от този род, защото кучетата изгубиха много бързо следите. Така. — Камерата се движеше отново. — А сега ще ви покажа къде беше открито семейството.
За момент се появи женско лице: детектив сержант Куин, координаторката на местопрестъплението, най-опитният специалист по научна криминалистика в Южен Лондон. След като беше заснела видеолентата заедно с Кафъри, тя се бе върнала в кухнята, за да се погрижи за внимателното фотографиране и отстраняване на счупеното при насилственото проникване в къщата стъкло. После бе извикала биолозите от експертния криминален отдел от Ламбет. Докато Кафъри работеше с екипа на хеликоптера, учените бяха обходили къщата, облечени в защитни костюми, нанасяйки специалните си химикали: нинхидрин, амидо черно, сребърен нитрат.