— Не. Тя не може да ме прикрива повече.
— Тогава?
— Ще ги изпратя анонимно в Отдела за борба с педофилията. Достатъчни са, за да я държат в затвора поне до…
— Докато си охладиш страстите ли?
Кафъри кимна.
— Одисей — промълви тихо Ребека.
— Какво?
— Одисей… това е твоят велик Одисеев жест. Това е твоят начин да се завържеш за мачтата. За да устоиш на сирените.
— Не ме интересува какво е. Единственото, което ме вълнува, е да има ефект.
34
(3 август)
През следващата седмица полицията върна семейство Чърч в къщата. Строителният работник забеляза как носещата отличителните знаци полицейска кола спря на алеята. Всички знаеха, че тези хора едва не бяха умрели от глад и жажда, всички говореха за случилото се, чудеха се как беше възможно да стане това, „буквално под носовете ни… как така не сме се досетили“. Работникът се чувстваше малко виновен. Беше виждал как Роланд Клеър идва и си отива само веднъж-два пъти, и това изобщо не го беше накарало да се замисли. Не че щеше да го спомене пред някого. Сега остави инструментите си и се промъкна малко по-близо, за да види семейство Чърч. Видът им го изненада — бяха отслабнали. Дебелото семейство беше отслабнало.
Един полицай излезе от колата и разтвори широко ръце, сякаш за да предпази семейството от дебнещите погледи, като погледна през рамо, докато те излизаха на свой ред. Никой не гледаше — нито представители на пресата, нито съседи. Всъщност никой не обръщаше особено внимание на ставащото, освен строителния работник, но полицаят изглежда смяташе това за част от работата си. Стоя така покровителствено, докато излезе съпругата — тя имаше превръзка на единия глезен, но във всяко друго отношение изглеждаше изумително според работника. И стройна в малката си синя лятна рокля. „Боже, ама наистина е секси.“
Тя отвори вратата на автомобила и протегна вътре ръце за момчето. То беше прекалено голямо, за да бъде носено, и й беше трудно да го вдигне, но то се вкопчи в нея като маймунче, без да говори, загледано във врата й. Хал Чърч вече беше излязъл и стоеше на алеята, малко встрани от тях, като гледаше със странно изражение, сякаш не желаеше да среща погледите им. Той затвори вратата на колата и последва съпругата си и полицая към къщата, няколко крачки след тях, свел глава. Когато стигнаха до вратата, остави полицая да влезе със съпругата и сина му в къщата преди него.
„Изумително е колко по-здрав вид може да придобие човек като отслабне с няколко кила — помисли строителният работник. — Едно хубаво, здраво семейство.“ Обърна се и взе отново инструментите. Ето това бяха копелета с късмет.
Сунес беше омекнала и даде на Кафъри две седмици допълнителен отпуск, за да обмисли нещата. Двамата с Ребека решиха да прекарат известно време в Норфолк. Имаха основателна причина да го направят. Преди да тръгнат, той отиде в Шрайвмур, за да попълни показанията си по арестуването. Отиде рано, докато Ребека си вземаше душ и приготвяше багажа, и двамата със Сунес седнаха в стаята на старшия следовател и поговориха на чаша кафе. Беше горещо августовско утро, толкова горещо, че въздухът извън прозореца сякаш беше прегорен до бяло от слънцето, а далечната Кройдънска ивица на хоризонта се беше втвърдила до стабилен сребрист блясък. Даниела обясни, че Роланд Клеър се намирал в крилото за душевно здраве в Брикстънския затвор. Бяха го насилили да облече дрехи, които не вонят на урина. Да, той наистина беше болен, но това не пречеше да си остава ужасно зло и Джак трябваше да престане да се самобичува за онова, което беше направил, така поне смяташе Сунес.
— Той е болно лайно, така че махни тази виновна физиономия от лицето си — заключи тя.
Но скалъпването на показанията за арестуването и координирането на лъжите им го накараха да се почувства зле. Кафъри беше убеден, че каквото и да направеха, в крайна сметка истината щеше да изплува на повърхността, Божият пръст щеше да се появи над него сред буреносните облаци. Питаше се колко още клеъровци щеше да има, колко още блисовци. Питаше се докъде щеше да доведе краят на всичко това.
— Така. — Взе ключовете си и стана. — В такъв случай тръгвам.
— Заминаваш на почивка, нали? С Беки?
— Точно така.
— На някое специално място ли отивате?
— Не — излъга той. — Не отиваме никъде специално.
Криотос се беше облегнала на бюрото си, кръстосала ръце, и го съпроводи с поглед докато излезе от стаята на старшия следовател. Носеше добре колосана синя рокля с деколте във формата на сърце, беше събула обувките си и сега протегна крак, за да го спре. Джак спря и се вгледа в босия крак, леко смутен. Тя му се усмихна и той реши, че знае какво ще последва.