— По списъка следва номер сто и единайсет. Трейси Лам, представена от Алварес.
Кафъри се досети веднага, че Алварес беше седналата вдясно от масата ниска пълна жена с неособено чист небесносин костюм като занемарена стюардеса. Но къде беше обвинението? Огледа едно по едно лицата — нямаше представа как изглежда прокурорът. Беше му нужно малко време, за да разбере, че това беше сивокосият мъж срещу Алварес с подобна на жабешка гуша, облечен така, сякаш се бе опитвал да бъде в тон с адвокатката — с небесносиня риза и жълта вратовръзка.
Сниши се малко на мястото си, така че лицето му да се скрие зад перилата. Не искаше да бъде прекалено видим за прокурора. „Нервен ли си, Джак? Малко си нервен, а?“
Въведоха Лам в съда и тя изкачи двете стъпала към подиума. Дори през дебелото стъкло Кафъри чу астматичното й дишане.
— Това ли е тя? — пошушна Ребека, като се приведе напред, опитвайки се да я види.
Беше с яке с цип на „Найк“ върху тясна бяла тениска и беше с гръб към тях, с лице към съда. Някой се изкашля.
— Това обвинение е свързано с видеозапис, достигнал до полицията преди няколко години. — Прокурорът се беше изправил и започнал схематичното си изложение. — Жената от видеозаписа бе идентифицирана от разследващия полицай като обвиняемата.
Джак се размърда и Ребека постави хладната си длан върху ръката му, но той не успя да се отпусне. Гърбът на Трейси беше на не повече от петдесет сантиметра пред него. Тя постави малката си полистиренова чашка за храчене пред себе си и свали якето — тениската беше опъната като кожа на барабан върху мастните издатини на гърба й. Дори сега, ако затвореше очи, можеше да си представи останалото. Можеше да си представи какво ще види, ако прокара използвания в този случай инструмент — беше присъствал на предостатъчно аутопсии и видял предостатъчно кървава човешка мазнина. Представи си как уголеменото й слонско сърце изтласква кръвта към ребрата й.
В този момент, сякаш мислите му бяха прелетели по въздуха, Лам се престори, че кашля. Закри уста и изви леко лице настрани, достатъчно, за да погледне назад към пейката за публиката. В началото сякаш се изненада, че го вижда. Премести погледа си върху Ребека, после го върна към Кафъри. Двамата се изгледаха продължително. Тогава Трейси Лам свали длан от устата си и се усмихна. Дългите й заешки зъби се притиснаха към долната устна. Тя му намигна.
— Мис Лам, ако обичате, погледнете към мен. — Бетюн, областният съдия, висока жена с царствена шия, като че ли беше единственият човек в залата, който не се потеше. Седеше с изправен гръб на тапицирания си с червена кожа с герб стол, невъзмутимо спокойна в карираното си сако, и гледаше надолу през очилата си към Трейси. — Това е много сериозно обвинение — знаете го, нали?
— Да. — Лам се обърна с лице към съда, все още леко усмихната. — Да, знам.
— Добре. В такъв случай да видим дали можем да бъдем внимателни. — Бетюн беше намерила записките от предишното заседание на съда и бе отворила дневника на съответната страница. — Виждам, че някой си мистър Кук е отказал да плати гаранция. — Свали очилата и вдигна поглед. — Въпреки че обвинението нямаше да оспорва пускането под гаранция. — Позволи си да повдигне леко вежди. — Приятно е да знаеш, че духът на Дракон е все още жив и здрав през двайсет и първи век, нали? Така — премести поглед към прокурора, — разглеждането на този случай е сравнително отскоро. Права ли съм?
— Точно така.
Алварес, която седеше на скамейката на защитата и прокарваше неуморно една химикалка през металната спирала на бележника си, назад-напред, назад-напред, сведе глава и се усмихна едва забележимо, но уверено.
— Бетюн се изкарва истински змей — беше обяснила тя на Трейси непосредствено преди съдебното заседание, след като се бе усмихнала и й беше казала „Добро утро“. Беше ентусиазирана като диджей и изговаряше малко по-особено р-то. — Бетюн се изкарва истински змей, но зад всички оголени кучешки зъби тайно бие либерално сърце. След един час ще бъдеш навън.
А Джак Кафъри седеше точно зад нея, облечен небрежно в светлосиня риза. Беше получил съобщението, което му бе оставила на телефонния секретар. Беше подранил и щеше да се наложи да го убеди по някакъв начин да поизчака, докато оправи нещата в караваната, но важното беше, че е тук. Ако носеше парите, можеха да си стиснат ръцете още днес.
— Ъъъ… обвинението… — Дребният прокурор се изправи. Положи лявата си длан върху абсурдната жълта вратовръзка, сякаш полагаше клетва, и се поклони на съдията. — Обвинението разполага със… — Погледна надолу и отгърна някаква страница. — Така да се каже, появиха се нови доказателства. — Джак стисна ръката на Ребека. — И Короната няма друг избор освен да се възпротиви срещу пускането под гаранция, тъй като новите доказателства правят твърде голяма вероятността мис Лам да извърши ново закононарушение.