Алварес скочи.
— Мадам.
— Да?
— Редно би било, ако обвинението разполага с тази информация, да бъде така любезно да ме уведоми.
— Ще чуем ли за какво доказателство става дума? — Бетюн бутна очилата нагоре на носа си и се обърна със студена усмивка към прокурора. — Нещо, което поражда сериозни опасения, че тя би могла да извърши ново закононарушение? Много бих искала да чуя за какво става дума.
Алварес се отпусна на пейката.
Прокурорът се изкашля.
— Разследващият полицай е изгледал четири видеозаписа, подобни на първия, но по-нови.
Лам поклати нервно рамене, като премести погледа си от Алварес към обвинението и обратно. Седящият зад нея Кафъри заби нокти в дланта си, оставяйки бели полумесеци по кожата си. Гласът на Бетюн не му хареса — прозвуча така, сякаш имаше намерение да създаде главоболия на обвинението. „Но все пак трябва да се получи.“ Джак изпусна въздуха, който бе задържал несъзнателно в дробовете си, и погледна към преддверието, към синьото небе, като се надяваше, надяваше се и се молеше да няма усложнения.
Докато прокурорът описваше съдържанието на видеозаписите, приведените рамене на Лам като че ли се втвърдяваха и нарастваха. Неподвижна като айсберг, тя гледаше право напред към съда, стиснала с всичка сила перилата пред себе си, така че дланите й бяха побелели и вибрираха. Бетюн вписа нещо в съдебния дневник, остави химикалката и вдигна поглед.
— Така, случаят вече е вписан за трийсети септември; надявам се, че това удовлетворява всички. — Свали очилата, приведе се напред, облегната на лактите си. — Следователно остава да се вземе решение само във връзка с пускането под гаранция.
Ребека се протегна и разтри успокоително ръката на Джак. Той не я погледна. „Направи така, че да се получи, направи така, че да се получи…“
Странните, грачещи звуци от караваната отекнаха около каменоломната, през гората и из полето. Петте пасящи наблизо крави спряха да дъвчат за момент и вдигнаха очи. Викът можеше да бъде издаден от птица или животно. Едно малко куче на тъмни и светли ивици, което често скиташе из тези ниви, спря и погледна към каменоломната, като наостри потръпващите си уши.
Юан Кафъри нямаше представа колко дълго бе стоял завързан там, не знаеше, че бяха минали седем дни от заминаването на Трейси. Не знаеше, че бяха минали три дни, откакто беше свършил водата от шишето под мивката. Сега спря да вика, прекалено изтощен, за да продължи, и се отпусна на една страна върху пейката — дотам, докъдето му позволяваха въжетата. Подръпна ги още няколко пъти, но вече беше прекалено безсилен, за да ги скъса, затова легна търпеливо на една страна, извъртял очи нагоре към Бритни Спиърс, която му се усмихваше от своя пикап в царевичното поле някъде в Средния запад.
Кравите на ливадата насочиха отново вниманието си към тревата, потрепвайки лениво с уши, за да гонят нахалните насекоми, а кучето изгуби интерес и седна на задните си крака, за да се почеше под брадичката.
— Е, какво да правим в такъв случай с вас, мис Лам? — Бетюн свали очилата и погледна мило към Трейси. — Сложно, нали? — Скръсти ръце и се усмихна. — Не е нужно обаче да тичам да се консултирам със съответните власти, за да знам какво ще ми кажат. Биха ме посъветвали да погледна много сериозно на тези нови доказателства. — Направи пауза. — И така, съжалявам, но съгласно параграф А и Б на Закона за пускане под гаранция, ще останете под арест до следващата ни среща в съда.
— Не!
Лам скочи напред.
„Да.“ Кафъри стисна ръката на Ребека.
— Това е всичко.
Бетюн кимна на охраната, сложи си очилата и започна да пише нещо в дневника. Лам се извъртя рязко и погледна към Джак. Той срещна погледа й студено и тя се хвърли към стъклото, заудря с юмруци по него.
— Проклета свиня! — изкрещя тя, продължавайки да удря по стъклото. — Евтина курва. Евтина курва такава!
— Мис Лам!
Бетюн се изправи и охраната се устреми напред.