Причината Кафъри да бъде така добре запознат с привичките и жизнения цикъл на педофилите беше съвсем проста: достатъчно беше да се върне двайсет и седем години назад в собственото си минало, за да открие огледалния образ на ставащото сега в едно друго изчезване. Собственият му брат, Юан, на същата възраст като Рори, беше изчезнал безследно един ден, който бе започнал съвсем нормално. От поляната зад дома си. Историята на Рори беше сякаш поредното повторение на историята на Юан. Кафъри знаеше, че веднага трябва да разкаже на Сунес нещо по въпроса, че трябва да я повика настрани и да й каже: „Може би е по-добре да ми отнемеш тази задача — да я дадеш на детектив Логан или на някой друг, защото не знам как ще реагирам“.
— Ами ако не открият нищо? — извика в отговор Сунес.
— Не се тревожи. Ще открият. — Вдигна радиостанцията до устата си и, като понижи глас, мина на канала за връзка с командира на хеликоптера. — „99“, нещо ново там горе?
Сто и петдесет метра по-високо, в тъмната кабина, командирът се придвижи толкова напред, колкото му позволяваха свързващите го с комуникационната апаратура кабели, увиснали като пъпна връв от покрива на хеликоптера.
— Хей, Хауи? Искат да знаят дали има нещо ново при нас, Хауи.
Не можеше да види лицето на наблюдателя, както се беше привел, с приковано в екрана внимание и скрити от шлема очи.
— Водя истинска борба. Прилича на някакво шибано заснежено поле. Ако не се движи, тогава всичко се прелива в едно. — Беше опитал да промени настройките, така че топлината да се показва на екрана в черен цвят. После беше опитал с червено, със синьо — понякога различният цвят помагаше, но тази нощ термалният индикатор се беше оказал напълно неизползваем. — Можеш ли да направиш още няколко обиколки?
— Дадено.
Пилотът продължи да описва кръгове с хеликоптера и двамата с командира гледаха от дясната страна на машината към гъстата гора отдолу. Наблюдателят присви вперените си в екрана очи. Раздвижи джойстика на лаптопа и жироскопната камера в сензорната кутия под кабината завъртя студеното си око към парка.
— Какво видя?
— Не знам. Има нещо на десет часа5, но… — Без дълбочинната перцепция трудно можеше да се разбере какво вижда на екрана и всеки път, когато приближаха, хеликоптерът раздвижваше листната покривка. Беше му се сторило, че зърва странен, наподобяващ поничка източник на светлина с размери приблизително на автомобилна гума. После листната покривка се раздвижи отново и вече му се струваше, че е сънувал. — Scheisse.6 — Надвеси се напрегнато към екрана, като извиваше глава ту наляво, ту надясно, преминавайки ту към по-едър, ту към по-дребен мащаб на изображението. — Да, може би трябва да им кажем да видят какво има там. — Потупа с пръст по екрана. — Виждаш ли го?
Командирът се наведе напред и се взря в екрана. Така и не успя да види това, което имаше предвид наблюдателят, но се облегна назад и настрои радиовръзката на честотата на инспектор Кафъри.
— Наземен екип от „99“.
— Да, намерихте ли нещо?
— Мислим, че може би става дума за топлинен източник, но не сме в състояние да го потвърдим. Искате ли да му хвърлите един поглед?
— Да.
— Добре тогава, има някаква локва ли, езерце ли…
— Езерото с лодките?
— Езерото с лодките… и гората започва… не знам, може би двеста метра нататък?
— Да, горе-долу е така.
Командирът се надвеси напред и погледна натам, накъдето сочеше поставеният върху екрана пръст на наблюдателя.
— Ако може да започнете от този край на гората и да повървите стотина метра нататък…
— Прието. Разбрах.
Командирът разпери длан, давайки знак на пилота да кръжи във въздуха, и тримата членове на екипажа се наместиха напред, без да казват нищо, чувайки единствено собственото си дишане в шлемовете, докато наблюдаваха как светещите форми на териториалната група за поддръжка се пръскат по посока на топлинния източник.
5
В армията, начин за определяне местоположението на обект според циферблата на часовника. — Бел.прев.