— Добре — промърмори командирът, — нека им помогнем, а? — Натисна един бутон и включи „Нощното слънце“, огромния прожектор, който висеше от търбуха на хеликоптера. С мощността си от трийсет милиона свещи, той можеше да изгори цимент от близко разстояние. Наземните екипи го последваха като пътеводна звезда, крачейки към него измежду дърветата. Но наблюдателят беше изгубил светещия пръстеновиден топлинен източник на екрана и вече се питаше дали не е бил просто плод на въображението му. — Хауи? — прозвуча отзад гласът на командира. — На правилното място ли сме?
Наблюдателят не отговори. Седеше прегърбен напред и се опитваше да открие източника.
— Хауи?
— Да, така мисля, но…
— Наземните поделения викат „99“ — прозвуча по радиото гласът на Кафъри. — Тук стигнахме до задънена улица. Можете ли да ни помогнете?
— Хауи?
— Не знам… не знам. Имаше нещо. — Отново намали мащаба на екрана и поклати глава. Шумът на двигателите и роторните перки, горещината и миризмите тази нощ му действаха потискащо и му бе трудно да се концентрира. Полицаите от териториалната група за поддръжка стояха с вдигнати към хеликоптера глави и разперени ръце. — По дяволите! — процеди той. — Хауи, проклет глупак такъв. — Налагаше се да свири отбой. — Аз… изглежда… не знам…
— Добре, добре. — Командирът губеше търпение. — Как сме с горивото?
Пилотът поклати глава.
— Около двайсет и пет процента.
Командирът подсвирна.
— Значи трябва да се приземяваме скоро. Двайсет минути, Хауи? Какво мислим?
— Виж, аз… нищо. Въобразил съм си го. Нищо.
Командирът въздъхна.
— Окей, разбрах те. — Превключи към честотата на контролиращия частите на криминалния отдел. — „Индия Лима“, горивото ни привършва, затова ще се отбием във „Феъроукс“, за да „сръбнем“ от нашето. Мисля, че не открихме никаква следа. Нали така, Хауи? Правилно ли съм разбрал?
— Да. — Наблюдателят прокара пръст по каишката под брадичката си, с очевидно неудобство. — Така ми се струва… никаква следа.
— „99“ до наземните екипи. Ако сте свършили там долу, ние също приключихме.
— Сигурни ли сте? — Гласът на детектив инспектор Кафъри прозвуча напрегнато. — Сигурни ли сте, че сме на точното място?
— Да, на точното място сте, но ние изгубихме източника. Нощта е гореща — непрекъснато се появяват смущения в сигнала.
— Прието, ако сте сигурни. Благодаря, че се опитахте.
— Съжалявам.
— Няма нищо. Приятна вечер на всички ви.
Командирът видя на екрана махащия Кафъри. Намести слушалките и превключи на вълната на контролиращия частите на криминалния отдел.
— Няма следа на открито, затова приключваме издирванията си в сектор TQ3427445 и се насочваме към „Индия фокстрот“.
Отбеляза часа в бордовия дневник и хеликоптерът се изгуби в нощта.
Кафъри го проследи с поглед над покривите на сградите, докато светлинките му заприличаха на светлини на сателит.
— Знаеш какво означава това, нали?
— Не — призна Сунес. — Не знам.
Беше късно. Териториалната група за поддръжка беше разделила на участъци района, където въздушният наблюдател си бе въобразил, че вижда топлинен източник, и членовете й бяха лазили на колене, за да преровят всеки квадратен сантиметър по него. Така и не откриха следа от Рори Пийч. Най-накрая се отказаха и Кафъри и Сунес приключиха с приготовленията за посрещането на специализирания издирвателен екип, който трябваше да дойде на следващия ден: полицейски издирвателен консултантски екип щеше да започне работата си в Брокуел Парк още с пукването на зората.
Предстоеше им още да отидат на брифинга на спешния екип и да установят параметрите на издирването, преди да сложат край на работния си ден, затова в единайсет вечерта се отправиха обратно към щаба на AMIT. Кафъри паркира колата и пъхна ключовете в джоба си.
— Ако е в парка и те не могат да го видят, значи не излъчва топлина и не се движи. — Независимо от професионалните си стремежи, част от него се надяваше тайно, заради момчето, че то вече е мъртво. Смяташе, че има неща, които не си заслужава да изтърпиш, за да останеш жив. — Може би вече сме твърде закъснели.
— Освен ако — Сунес излезе уморено от колата и заедно прекосиха улицата, — освен ако не е в парка.
— О, в парка е. Гарантирам ти, че е там. — Кафъри извади пропуска си, отвори вратата и й даде път. — Въпросът е къде точно.