Затова се стегнал, за да пристъпи към действие, и като начало си прочистил гърлото.
— Ъхъм! — казал Джордж.
И, отпочнал по този начин лечебната процедура, той се усмихнал подкупващо и зачакал спътницата му да предприеме следващия ход.
Ходът, който спътницата му предприела, бил вертикален и Джордж го измерил на око между петнайсет и двайсет сантиметра. Освен това си изтървала вестника и се оцъклила в племенника ми с помътнели от ужас очи. Лично аз винаги си я представям като Робинзон Крузо, открил в пясъка отпечатъка на човешки крак. До този момент била убедена, че е сам-сама в купето, а ето че хоп! — от нищото й проговорил глас. Лицето й взело да се криви, но иначе дума не обелвала.
Джордж, от своя страна, също се чувствал неловко. Жените неизменно пробуждали у него вродената му свенливост. Никога не знаел какво да им каже.
И тогава го споходила щастлива мисъл. Тъкмо си бил погледнал часовника и бил установил, че наближава вече четири и половина. Жените, знаел той, много си падат по чашка чай по това време, а той за щастие имал в чантата си пълен термос.
— Извинете, какво ще кажете за чаша чай — пожелал да изрече, но както често му се случвало в присъствието на слабия пол, не успял да стигне по-далеч от серия шипящи, подобно на хлебарка, зовяща малките си.
Жената продължавала да не откъсва от него див поглед. Очите й се приближавали по размери до стандартни топки за голф, а дишането й свидетелствало, че е в плен на напреднал астматичен пристъп. И точно тогава Джордж, който се борел със заекването си, за да отпочне разговора, бил споходен от типичното вдъхновение, което е чест спътник на Мълинърови. В съзнанието му просветнало указанието на специалиста да го каже с песен.
Нямало какво повече да се мае.
— Двама за чай и чай за двама, аз със теб и ти със мен…
На това място бил зашеметен от ефектния блатист цвят, придобит от спътничката му. И решил да се уточни.
— Имам хубав термос, имам пълен термос, защо да го не споделим? Когато вали и се чувстваш самичка, то чаят е тук да ти радва душичка. Имам хубав термос, имам пълен термос, защо не ви налея чашка чай?
Съгласете с мен, че едва ли някоя покана може да се формулира по-жизнерадостно. Ала спътницата му продължила да се държи крайно неотзивчиво. Като му хвърлила последен агонизиращ поглед, тя затворила очи и се отпуснала безжизнено назад. Устните й бързо придобили любопитен сиво-син оттенък и ту се отваряли, ту се затваряли. Напомняла на озадачения Джордж, който също като мен е запален рибар, за току-що хванала се на въдицата сьомга.
Джордж също се отпуснал назад на седалката. Колкото и да си човъркал мозъка, все не можел да измисли някоя тема за разговор, която със сигурност да интригува, забавлява и образова. Затова въздъхнал и се загледал през прозореца.
Влакът вече наближавал познатите му пейзажи на Източно Уобсли. Взел да разпознава някои от забележителностите. Вълна от чувства заляла Джордж при мисълта за Сюзан и той побързал да се пресегне за кесията с кифлите, които бил закупил от бюфета на Ипълтънската гара. Чувствата винаги действали като шмиргел на стомаха му.
Извадил термоса от чантата, отвъртял чашата и си налял. Сетне оставил термоса на седалката и отпил.
Погледнал пак към спътничката си. Очите й били все тъй затворени, но сега на всичкото отгоре издавала и чести, плитки, спазматични звуци. Джордж почти бил решил да възобнови поканата си за чай, ала единствената мелодия, която му се въртяла в ума, била „Жестоката Хана, вампирка от Савана“, та доста се затруднил как да я пригоди към подходящ текст. Затова си изял кифлата и се зазяпал в познатата картина навън.
Тук трябва да спомена, че като наближавате с влак Източно Уобсли, минава се през няколко железопътни стрелки и внезапното раздрусване е толкова мощно, че се е случвало силни мъже да си разлеят бирата. Джордж, забравил това в замисленото състояние на духа си, бил поставил термоса само на сантиметри от ръба на седалката. В резултат на което още при първата стрелка термосът рипнал като жив, фраснал се в пода и гръмогласно избухнал.
Дори Джордж бил изненадан от неочакваната гръмливост на този взрив. Кифлата се отметнала от ръката му и се присъединила към тленните останки на пода. Той самият премигнал трикратно. Сърцето му така устремно се опитало да изскочи от устата му, че му разклатило два зъба.