Затова нека предположим, че след като се е добрал до Малко Уигмаршв-долчинката-дето-е-малко-преди-мерата, той е отпрашил по тангентата до По-малко-Снодсбъри-от-другата-страна-на-баира. А това вече е много. И тъй като ясно си спомня как покрай него прелетели свинарникът на Хигинс и кръчмата „Кучето и патката“ на село Пондърбери Парва, как прецапал през потока Уипъл точно където се влива в река Уопъл, то спокойно можем да заявим, че дори никъде другаде да не е ходил, той за цял живот и веднъж завинаги си е осигурил много здраво тяло за дай Боже здрав дух.
Ала и на най-големите приятности рано или късно им идва краят, затова тъкмо когато залязващото слънце позлатявало иглата на обвитата в бръшлян църква „Свети Барнабас Несломимия“, където Джордж като малък тъй често разнообразявал скуката на проповедта, като се плезел на малките хористи, една влажна и опърпана фигура болезнено пропълзяла по Главната улица на Източно Уобсли по посока на уютната къщурка, наречена от строителя й „Чатсуърт“, но известна на местните доставчици като „Мълинъровата“.
Това бил Джордж, завърнал се от ловните полета.
Бавно, бавно Джордж Мълинър се добрал до познатата врата и веднага щом минал през нея се строполил в любимото си кресло. Минута по-късно обаче една нужда, по-голяма дори от непреодолимия стремеж да остане там до края на земните си дни, се натрапила неотвратимо на вниманието му. Затова той се надигнал сковано, докретал до кухнята и си сипал едно хубаво уиски със сода. Сетне си налял второ и се върнал със сетни сили в дневната, за да открие, че тя вече не е безлюдна. Стройно русо момиче, облечено с вкус в шит по мярка костюм, се било надвесило над бюрото, върху което той държал своя насъщен „Речник на английските синоними“. Момичето вдигнало стреснато глава, щом дочуло неравномерните му стъпки.
— Божичко, господин Мълинър! — възкликнало то. — Какво е станало? Дрехите ви са изпокъсани, съдрани, разпарцаливени, а косата ви е разрешена, разчорлена и разбъркана.
Джордж се усмихнал уморено.
— Права сте — казал. — Дори нещо повече. Страдам от извънмерна умора, изтощение, отпадналост, изнемощялост, изнуреност, безсилие и немощ.
Момичето не можело да откъсне от него поглед, изпълнен с божествено съчувствие.
— Толкова ми е мъчно — прошепнало то. — Толкова съм натъжена, нажалена, опечалена, огорчена, наскърбена и загрижена.
Джордж уловил ръката й в своята. Нейното мило съчувствие му било донесло излекуването, което търсел от толкова време. Дошло като капак на всички несгоди и силни преживявания, през чийто огън бил преминал в този паметен ден, то му подействало като магия, вълшебство, чародейство и заклинание. Изведнъж осъзнал, че вече не е пелтек. Само да се бил сетил в този миг да каже „Петър плет плете през три плета преплита“, щял да го изрече с лекотата на „чичковите червенотиквеничковчета“. На езика му обаче напирали къде-къде по-съществени думи.
— Госпожице Блейк, Сюзан, Сюзи — започнал той, стръвно впит в ръката й. Гласът му отекнал звънък и незаеквателен. Просто не можел да повярва, че доскоро е съскал на това момиче като прегрят воден радиатор. Едва ли е убегнало от вниманието ти, че от доста време храня към теб чувства, далеч по-дълбоки и по-топли от обикновеното приятелство. Това чувство, Сюзан, е самата любов, която от съвсем мъничко семенце се разрасна в сърцето ми и помете моята неувереност, съмнения, страхове и опасения. Сюзан, аз не съм от красноречивите и не съм в състояние да говоря плавно, както много ми се иска, ала тези простички думи извират право от неопетненото сърце на един английски джентълмен. Затова отговори — ще станеш ли моя жена, съпруга, невеста, другарка в живота, партньорка и по-добра половинка?
— О, Джордж! — извикала Сюзан. — Да, то се знае, несъмнено, безспорно, иска ли питане, има си хас и още как!
Той я стиснал в прегръдката си. И в този миг до слуха му достигнали външни шумове — едва-едва, като от далечни далечини. Джордж се метнал към прозореца. Откъм завоя, където била „Кравата и каруцата“ — този устой на селския обществен живот с разрешително да продава бира, вино и други алкохолни напитки — тъкмо се задавал брадатият с вилата, следван по петите от неизброимо многолюдие.
— Скъпа — казал Джордж, — поради лични причини, в които засега няма да задълбавам, се налага да те оставя за малко. Ще ми правиш ли компания по-късно?