Глава трета
Мисълта може да се сравни с филм, прожектиран върху екран. Картината не е една, но различните й части, които се сменят за части от секундата, я правят цялостна. Същото е и с мисълта. Човек не винаги има образ в ума си. По принцип този образ се завършва чрез постепенен процес. С други думи, мисловната картина се изгражда на части, които се съединяват, образувайки цялостен образ.
В съответствие с тази теория мистиците са създали мантра шастра – науката за психологичния феномен на думите, наричана от суфиите уазифа – тъй като за концентрацията върху мисъл не е достатъчно задържането на мисълта в ума. Първо, не всеки може това. Само някои хора са способни да задържат мисълта като картина. Ако съществува начин за придаване на завършеност на мисълта, той е само чрез повтаряне. Поради същата причина този метод се прилага и в източното изкуство. По ръба на стените се рисуват хиляди рози, защото картината на цялостна роза може да бъде създадена, ако в мисълта не се поддържа само единичен обект. Ето защо най-добрият начин за съзерцание, възприет от мистиците, е повтарянето на дума, която внушава определена идея, дума, чието повтаряне поражда образа на идеята.
И все пак, само повторение не е достатъчно, за да се постигне целта. За да се издълбае фигура върху камъка, не е достатъчно само да я нарисуваме с молив; трябва да я гравираме. По същия начин оставянето на дълбок отпечатък от една идея в подсъзнанието изисква дълбаене. Това се прави с повтаряне на дума, внушаваща тази идея. Никое повтаряне не е напразно, защото всяко следващо не само допринася за завършването на идеята, но и я задълбочава, като по този начин оставя ясен отпечатък върху подсъзнателния ум.
Като оставим настрана мистичния процес, във всекидневието си можем да видим много хора, които вероятно са повтаряли в ума си мисълта за болка, омраза, копнеж, разочарование, възхищение, любов, без да осъзнават до какво е довело това. Дълбоко в сърцата им е останал отпечатък и той се проектира върху всеки човек, когото срещнат. Изпълненият с любов ни привлича неудържимо и несъзнателно се стремим към него. Не можем да не забележим омразата, която друг излъчва. Веднага усещаме нечия болка, защото тя е издълбана в сърцето на човека.
Това е феноменът на отражението, отражението на един ум върху друг. Има хора, които цял живот седят заедно, работят заедно, живеят заедно, но остават затворени един за друг. Това е същото отражение. Ако сърцето на един човек е затворено, въздействието му е такова, че и сърцето на другия се затваря. Човек със затворено сърце ще затвори сърцата на хората навсякъде, където отиде. Дори най-любящият ще почувства как вратите на сърцето му се затварят, за голямо негово съжаление, без да знае какво става. Това явление е несъзнателно.
Ето защо, когато двама души се срещнат, удоволствие и неудоволствие, нежност и раздразнение, хармония и напрегнатост, всички тези чувства се усещат без дори да бъде изречена и една дума. Думите са тези, които прикриват реалността. Феноменът на отражението е такъв, че ако не бяха думите, цялата вселена щеше да прилича на дворец с огледала, които се отразяват едно в друго. Ако не го виждаме, това не означава, че не можем да го видим, а че очите ни не винаги са отворени и затова оставаме в неведение за състоянието.
Ако това е вярно, то на света няма нищо, което човек да може да скрие. Както се казва в Корана, в Деня на страшния съд ръцете и краката ви ще свидетелстват за вашите дела. Но всеки миг от деня е Ден на страшния съд. Няма защо да чакаме, за да видим. И сега сме свидетели на този феномен. Постоянно го виждаме и изживяваме, но не му обръщаме достатъчно внимание. Когато изпитваме доброта и сърдечност към някого или сме раздразнени, враждебно настроени към друг, не можем да се въздържим. Това е достатъчно, за да осъзнаем най-съкровената истина, абсолютната истина за цялата вселена – източникът е Един, целта е Една, животът е Един; много са само неговите форми.
Глава четвърта
Отпечатъкът, оставян върху ума, има съвсем различен характер от отпечатъка, който остава върху обектите. Човекът е жив и следователно създава. Умът му не само приема впечатлението, което остава като отпечатъка върху камък, но и за миг го създава още няколко пъти, като така поддържа впечатлението живо. Именно този жив отпечатък, поддържан в ума, става доловим за сърцето. По този начин всички ние, малко или много, усещаме мисълта или чувството на другия, неговото доволство или недоволство, радост или разочарование, тъй като те се повтарят отново и отново в ума.