Някой може да попита защо да отправяме молитви, щом от нас зависи дали ще имаме успех или неуспех. От нас зависи дали ще кажем молитва, или не. Молитвата е един вид произведение. Ние го създаваме и ако не го правим, няма да го има. Молитвата, отправена от дълбините на сърцето, и молитвата, която идва от повърхността, са две различни молитви. Можем просто да изричаме “празни повторения”, както ги нарича Христос, без да вникваме в смисъла. Ако дълбините на сърцето са чули молитвата, значи Бог я е чул, защото Бог чува с ушите на хората. Когато човек се моли, Бог чува чрез неговите уши.
Човек, който не може да навлезе дълбоко в молитвата, може да се научи, като практикува; също както онзи, който не може да начертае права линия, се научава, след като се опита сто пъти, хиляда пъти. Така е и с молитвата.
Когато човек повтаря едни и същи отражения отново и отново, можем да променим състоянието на ума му, като му дадем друга посока, посока, която най-много би го заинтересувала.
Първото, което трябва да постигнем в живота си, е да изчистим сърцето си от отраженията, които ни възпрепятстват по пътя. Веднъж при мен дойде бизнесмен и ми каза: “Не мога да разбера защо имам толкова лош късмет и все се провалям. Ходих при медиуми, при гадатели, направиха ми хороскоп. Един казва едно, друг – друго и сега не мога да разбера кое е вярно.” Казах му: “Вярното и невярното са в теб. Вслушай се в себе си. Открий какво се върти в ума ти. Това не е ли споменът за загубите, които си имал? То е нещо като глас в сърцето, който никога не млъква. Астролозите ще кажат, че е свързано с някакво влияние. Медиумите ще открият дух зад цялата работа. Може да има духове, може и да няма, но това, което наистина се случва, е, че в сърцето един глас повтаря: “Ти се провали, ти се провали, ти се провали.” Можеш ли да го накараш да млъкне? Щом веднъж се отървеш от това отражение, всичко ще тръгне както трябва.” Той каза: “Какво трябва да направя? Как да го постигна?” Отвърнах му: “С решителност. Обещай ми, че от този момент вече няма да допускаш в мислите си своите минали неуспехи. Миналото си е минало, настоящето е сега. Продължавай напред с надежда и смелост и всичко ще бъде наред.”
Винаги ще открием, че онези, които казват: “Всичко ми върви наопаки”, действително чуват този глас. Това е гласът на собствения им провал. Мигът, в който успеят да накарат този глас да замълчи, бележи края на неуспехите им. Обърната е нова страница от живота им и те могат да гледат напред с повече смелост и надежда. Храбър е онзи, който след безброй провали може да стане и да каже: “Този път няма да се проваля. Неуспехът е бил само подготовка за успеха ми.” Това е верният дух.
Как можем да заличим хилядите образи, които ни възпрепятстват? Целият процес в методите на суфиите се състои в изчистването на фотографската плака на ума. Това може да се постигне чрез практикуване на концентрация. Дивите коне няма да дойдат, когато ги повикаме, нито ще вървят така, както ние искаме, защото не са обучени. Така е и с нашите мисли и фантазии. Те обикалят из ума необяздени. Когато вземем нещата в свои ръце, ставаме като дресьора в цирка, който казва на коня да дойде – и той идва; казва му да се отдалечи, да тича, да спре – и конят изпълнява.
Работата с мислите е като тази на дресьора. В практиката на суфиите това е първият и най-важен урок, който трябва да се научи. Това е основата на целия мистицизъм и практиката на философията – човек да бъде способен да насочва мислите си както пожелае. Когато искаме да мислим за роза, в ума ни не трябва да се появява лилия. Когато мислим за кон, пред погледа ни не бива да изниква слон. Трябва да го държим на разстояние. Това ни учи да създаваме мисъл и да я задържаме, както и да прогонваме всяка нежелана мисъл. По този начин ставаме господари на мислите си. Ние ги тренираме, ние ги контролираме, а след това ги използваме за свое добро. Нима това не доказва, че живеем в Страната на огледалата, където действа феноменът на отражението? Той е жив – защото огледалата са живи. В тях се извършват не само проектиране и отразяване, но и създаване – всичко, което е проектирано и отразено, същевременно се създава, за да се материализира рано или късно.