В това се състои тайнството на духовната йерархия. Определящо е разширяването на сърцето. Нима не го виждаме във всекидневието си? Някой казва: “Да, обичам един човек, но всички останали не мога да понасям.” Това е само ограничението на сърцето. Друг казва: “Да, обичам приятелите си, онези, които чувствам близки и с които мога да общувам, но не мога да обичам непознати. Към тях съм затворен.” И той наистина е затворен за непознати. Може да е любящ човек, но в присъствието на непознати любовта му не се проявява. Колкото по-свободно става сърцето от това ограничение, толкова повече се разширява, защото, както казва в своя стих Асаф, способността му да побира е безкрайно голяма. Той казва, че ако човешкото сърце се разшири, цялата вселена ще се вмести в него, като капка в океана. Сърцето е толкова голямо, че може да побере цялата вселена – всичко. А сърце, което съдържа в себе си всичко, вижда отражението на всичко. Процесът на еволюция представлява все по-голямо разширяване, а разширяването означава освобождаване от ограниченията. Резултатът от това е все по-ясна визия. Как е възможно умовете на множество хора да бъдат отразени в сърцето? По същия начин, както образите на група хора се отпечатват на фотографската плака. Колкото и много да са те, плаката ще отрази образите им. Ако не може да го направи, значи не е достатъчно голяма. Също като фотографската плака, ако сърцето не отрази всички, значи е ограничено. Целият живот е съвършен разум. Той е огледална страна, в която всичко се отразява. Когато се замислим за това по-задълбочено, откриваме, че прекарваме деня си със затворени очи, заспали.
Глава шеста
Сърцето, което суфиите наричат огледало, изпълнява две различни дейности. Каквото и да се отрази в него, то не само остава като отражение, но се превръща и в съзидателна сила, която поражда феномен с подобна природа. Например сърцето, което отразява и задържа в себе си образа на розата, ще вижда рози навсякъде. Те ще бъдат привлечени от това сърце, ще бъдат създадени от него и за него. Колкото по-силно става отражението, толкова по-активно то поражда феномена на розите. Сърцето, което задържа и отразява рана, ще вижда рани навсякъде, ще ги привлича, ще ги създава, защото това е феноменът на отражението.
Често хората са суеверни и смятат, че определен човек носи добър или лош късмет с присъствието си в къщата им. За какво всъщност става дума? Онзи, който отразява лош късмет, поражда лош късмет. Където и да отиде, той създава условия за лош късмет. Една жена казала на мъдрец: “Откакто тази прислужница дойде, всеки ден има счупени чаши и чинии, повредени и съсипани неща.” Мъдрецът виждал къде се крие причината. Той казал: “Докато тя е тук, това ще продължава.”
Понякога се случва в бизнес или предприятие да се включи човек, който няма много средства, но има себе си. От този момент фирмата или предприятието започва да печели все по-големи успехи.
Колкото повече размишляваме над този феномен, толкова повече откриваме, че ако нещо се отразява в ума ни, ние го отразяваме върху външния свят. Всяка сфера, която сърцето докосва, се зарежда с неговото отражение. Най-добре можем да разберем отражението, ако си го представим като картина, която се прожектира върху екран. Екранът отразява картината, която прожекционният апарат излъчва към нея. Така целият живот е изпълнен с отражения. Те ни въздействат от сутрин до вечер. Когато общуваме с неспокойни хора, ставаме неспокойни. Без да ни говори, неспокойният човек ни кара да отразим в сърцето си неговата тревожност. По същия начин контактът с весел човек ни кара да отразяваме радост. Това продължава през целия ден, без дори да го осъзнаваме.
Понякога човекът, когото отразяваме, вече не е тук, но ние продължаваме да го отразяваме. Това обяснява защо понякога искаме да навредим, а друг път се смеем или плачем без явна причина. Всичко се дължи на отражението. Човек, чието сърце отразява радост, създава радост у всички, които среща. В негово присъствие хората, изпълнени с тъга, безпокойство, разочарование или отчаяние, започват да се чувстват живи. Радостта, която този човек отразява, е като храна за душата им. А онзи, който отразява болка и униние, излъчва същото и хората около него се чувстват тъжни. Животът е такъв, че болката, скръбта и тревогите никога не свършват. Това, от което се нуждаем, са души, отразяващи радост, които да освободят другите от нещастието и болката.