Отражението има и друг аспект – каквото мислим, в това се превръщаме. Човек става идентичен с мислите си. Следователно обектът, който поддържаме в ума си, става наша характеристика, наше качество.
Веднъж един човек, който се интересувал от феномена на отражението, посетил слугата на царя и станал свидетел на нещо интригуващо. Влизайки в къщата му, с изненада видял, че подредбата там наподобява тази на двореца. Начинът, по който слугата се приближил и повел госта из къщата, по който го поканил да седне, маниерите и думите му, всичко излъчвало царственост. Каква била причината? Тъй като прекарвал по цял ден с царя, той го отразявал. Детето, което се въодушевява от гледката на войници, се държи като тях. Когато порасне, то става войник. В него се развива качеството на войника. В детето, което е било впечатлено от някой художник, от неговото изкуство и личност, се развива това отражение. Когато порасне, в него се развиват качествата на художник и то също става художник. Четейки за живота на велики поети, философи, музиканти и техните изключителни качества, се питаме дали всичко при тях е резултат от учене, практика и дарба, която притежават? Много често всичко това се дължи на отпечатъка, който някой е оставил върху тях. Отражението, което постепенно се е развило в сърцето им, е създало в душата им качествата, принадлежали на онзи, който им е въздействал.
Има безброй такива примери в човешката история, но най-много намираме в духовната сфера. Тук става дума за работа, която не може да се извърши, дори човек цял живот да се занимава с изследване или да прекара сто години в медитация и усамотение. Да се опитваме да постигнем духовно познание само чрез медитация или учение е все едно да кажем: “В този мой живот ще съставя нов език.” Никой не е успял да измисли съвършения език за един живот. Традицията е тази, която създава езика. Векове наред хората са го развивали. Езикът не може да се измисли само от един човек. Той е нещо, което всеки е наследил, придобил. И така, именно в отражението човек развива качеството, принадлежащо на обекта, който той държи в мисълта си.
В света има много примери за хора, които, задържайки дадена мисъл, са създали на физическо ниво нейното проявление, нейния феномен. Причината е, че феноменът не е само образ в огледалото – това отражение в сърцето е най-могъщото нещо. То е самият живот и е съзидателно. Ето защо онзи, който е разбрал тайната на отражението, е разбрал мистерията на живота.
Дали отражението е съзнателно действие от страна на този, който отразява, или то работи подсъзнателно? Отговорът е – и двете. Понякога се проявява като съзнателно действие, но винаги действа и подсъзнателно. Да вземем за пример човек с благочестив ум, добра мисъл и спокоен дух – неговият дух е това, което човек се опитва да отрази. Този дух се отразява в онези, които влизат в контакт с него, и те го взимат със себе си. Едни го възприемат и запазват, други го губят. Важното обаче е следното – когато не осъзнаваме кое отражение запазваме и кое отхвърляме, възможно е да приемем отражение на тъга, болка или други неприятни чувства и да ги запазим в себе си, тъй като сме ги получили. Затова трябва да знаем, че целият свят е свят на отражения и от сутрин до вечер ние получаваме отражения – от тези, които са около нас и са ни близки, от онези, които не ни харесват и ни мразят, както и от тези, които вече са си тръгнали от този свят. Непрекъснато сме изложени на отражения.
Някой може да попита дали е добре да получаваме отражения. Няма как да не ги получаваме. Дали ще ги възприемем като нещо добро, или като нещо лошо, те са факт. Ако сърцето ни е чисто, получаваме отражението съзнателно и ясно, а ако не е, отражението е несъзнателно и неясно. Но не можем да не го получим. Например ако ударим гонг и парче дърво, и в двете ще се получат вибрации. Но гонгът ще отекне, а дървото – не. Въпреки това и двете са засегнати от вибрациите. Ако сърцето ни е достатъчно чисто, за да получи ясни и цялостни отражения, сами можем да изберем кои да запазим и кои да отхвърлим.
Глава седма
Чистото виждане зависи от чистото сърце, възприемчиво към отраженията. Джалал ад-дин Руми започва своята Маснави с огледалното качество на сърцето, което понякога се изгубва, щом сърцето се покрие с ръжда. След това поетът ни казва, че като пречистим сърцето си от тази ръжда, ще му позволим отново да приема отраженията.