Веднъж, когато моят муршид говореше за телепатията, каза: “Това е отражение. Ако сърцето ти е чисто, трябва само да знаеш как да го фокусираш. Няма нужда да правиш нищо друго. То е огледало и всичко, което застане пред него, ще се отрази.”
Ето защо не е учудващо, че виждащите проникват в душата на всеки човек, сякаш четат писмо. Такава е природата на зрението. Ако то е съвършено, човек ще вижда всичко, което е пред него. Не може да не го види. Не че зрението иска да види. Естествено е очите да са отворени и тогава всичко, което се намира пред тях, се отразява в тях. По същия начин виждащият не може да не види душата на другия, да не съзре мислите и чувствата му. Ако се опитваше съзнателно да го направи, не би било редно. Сърцето е личното пространство на душата и никой не бива да го нарушава. Никой не бива да се опитва да разбира мислите и чувствата на друг човек. Но както очите не могат да не виждат това, което е пред тях, така и сърцето, веднъж почистено от ръждата, вижда като тях.
Очите могат да виждат само донякъде. Измерението пред тях е едно, а измерението пред сърцето – друго. Пред сърцето стои измерението на човешкото сърце. Докато очите виждат повърхността, сърцето вижда човешките дълбини. Затова никога не си мислете, че истинският мистик не прониква в живота на един човек. Никога не си мислете, че той е неспособен да види дадена страна от неговата природа. Не, той вижда всичко – стига сърцето му да е чисто.
Сега въпросът е: Каква е тази ръжда? От какво се състои? Тя е плътният резултат от самия ум. Тя е неговата плътна част, която излиза на повърхността и покрива ума, като по този начин възпрепятства неговото огледално действие. Сърцето се покрива от объркване, страх, потиснатост и най-различни вълнения, които нарушават ритъма на неговия механизъм. Както здравето на тялото зависи от неговия тон и ритъм, така и здравето на сърцето зависи от правилния му тон и ритъм. Човек може да е добродетелен в действията си, чист в мислите си и благ в чувствата си, но ако състоянието му е белязано от колебания, ритъмът му не е стабилен. Тогава той не може да вижда отражението ясно. Огледалото е чисто, но ако умът постоянно се движи, отражението се замъглява.
Когато се замислим над това, осъзнаваме какъв прекрасен инструмент за пълноценно възприемане и изживяване е човешката личност. Ако за един милион долара се продаваше огледало, което да показва мислите и чувствата на всеки човек, щеше да има голямо търсене. Дори на тази цена създателят на това изобретение би получил безброй поръчки. Ето че човек притежава такова огледало, а не осъзнава това. И понеже не вярва, че го има, по-скоро би похарчил милиони долари, за да си го купи, отколкото да се опита да култивира нещо, в което не вярва.
Човекът не вярва в себе си. И понеже не вярва в себе си, не вярва и в Бог. В повечето случай вярата му в Бога е повърхностна. Безброй хора вярват в Бог, но не знаят дали Той наистина съществува. Те вярват само защото и другите вярват. Нямат доказателства и цял живот не могат да си докажат съществуването Му. А доказателство за това съществуване човек не може да получи по друг начин, освен като опознае себе си и като изживее феномените, скрити в самия него, най-великият от които е неговото сърце. Може ли в живота да има нещо по-интересно и по-скъпоценно за изживяване от осъзнаването, че можем да бъдем инструмент за опознаването на всичко, което се крие в човека пред нас – неговата природа, характер, състояние, минало, настояще, бъдеще, слабости и силни качества? Това е по-ценно от материално богатство, от власт и положение, от всичко на света. И се постига, без да плащаме за него, дори без усилената работа, с която изкарваме прехраната си. Замислим ли се върху това, ще осъзнаем, че умираме от жажда, а стоим на брега на потока. Това, за което жадува човекът, е в него. А онова, което му пречи да го открие, е липсата на вяра в себе си, в истината, в Бог.
Хората са насочили усилията си към изучаването на външния живот. В това изучаване им е нужно преди всичко зрението. Външното зрение разкрива повърхността на нещата. Вътрешното зрение е търсенето на душата. Науката такава, каквато я познаваме, се гради на изследването на видимите неща, които са на повърхността, а такова изследване е непълно.
То обаче може да бъде завършено, като се види вътрешната страна на нещата. Защото дори в зараждането на науката може да се открие действието на интуицията. Водени от силната си интуиция, древните лечители са тръгвали след дивите животни, които са търсели определени треви за облекчаване на болките си. Лечителите са живели в усамотение, в медитация, имали са чист живот, от който са черпели вдъхновение. Осланяйки се на това вдъхновение, те са знаели какво да използват, за да излекуват хората от различни болести.