Съвременната наука е заимствала много от техните знания, въпреки че тогава не се е наричало наука. Това, което за нас е наука, е наследството на древните лечители. Коренът й е в интуицията. И всеки учен, който днес направи откритие, е задължен на нея, а не на знанията, придобити отвън. Ако това е вярно, значи трябва да развиваме интуицията си и да пречистим сърцето си, така че дори онзи, който не е духовно търсещ, а е човек на науката, да се възползва от нея в своите изследвания и житейска практика.
Глава осма
Душата прилича на гъсеницата. Гъсеницата отразява красотата и цветовете, които вижда, след което се превръща в пеперуда; същото прави и душата. Когато е в ангелския свят, тя отразява ангелската красота и се проявява във формата на ангел. В света на духовете отразява качествата на дух и се облича в неговата форма, а в света на човека душата отразява човешките качества и приема човешки облик. Ако гъсеницата възприеме една или повече форми на листа и цветя с различни цветове, тя ги отразява и се превръща в тях. Много често гъсеницата има същите цветове като заобикалящата я среда. Тя става тези цветове. Гъсеницата не приема цвета и формата на листата и цветята, които са надалече и които тя никога не е докосвала. Същото е състоянието на душата. Тя взима качествата на всичко, с което влиза в контакт. Възприема цвета и аромата, отразява ги и с времето се превръща в това, което отразява.
Това е доказателство, че огледалното качество на сърцето действа не само докато душата е на земята, а показва всичко от самото начало на нейното пътуване към проявлението. Следователно и пленничеството, и свободата на душата идват от самата нея. Кудси, великият персийски поет17, е казал: “Ти сама си станала пленница и пак сама се освобождаваш от този плен.” И до двете състояния – пленничеството в това тяло от кал и освобождението от плътната земя – душата достига сама. И това става според един закон – законът на отражението. Мъдреците може да изказват различни концепции, догми или теории за идването на душата на земята и за тръгването й оттук. Но колкото и различни да са схващанията им за божествения ред, те няма да отрекат и за миг този основен закон, който действа като най-мощния фактор за пътуването на душата към проявление и завръщането й към крайната цел.
Затова е естествено, че мистикът разсъждава по следния начин: “Миналото е минало, стореното – сторено. Те не са моя грижа. За мен е важно да направя настоящия миг такъв, какъвто искам да бъде, и пътя, който ще ме отведе до целта ми, по-лесен.” Целият мистицизъм е основан на този принцип.
Суфиите не отдават голямо значение на това, което вече се е случило. Ако наученото вчера има връзка с нещата днес, ако това познание може да им помогне да подобрят живота, само тогава те се съветват с миналото. Но не заради самото минало. Както казва Омар Хаям:
“Утре ли? Та утре може да съм себе си на възраст седем хиляди години.”
Това означава: “Ако имам седем хиляди години минало, какво е то за мен в този момент?”
Най-важният проблем, който човек трябва да реши, е: “Как мога днес, в този момент, да направя живота си възможно най-добър за себе си и за другите?” Ако той се заеме с тази задача, няма да пропилее напразно нито един миг. Целият му живот ще бъде изпълнен с това, да извлече максималното от този момент. Така или иначе, животът е повторение на този момент и този момент е това, което създава бъдещето.
Освен това, чрез изследването и практикуването на науката за отражението човек ще постигне нещо, към което се стреми всяка душа. Персийската поетеса Зеб-ун-Ниса18 казва: “Ако мислиш за разцъфващата роза, самият ти ще станеш роза. А мислиш ли за пеещия славей, ще станеш славей ти. Такава е мистерията на живота. Ако мислиш за божествения Дух, ще Го отразиш и ще се превърнеш в Него.”
Защо комарът не се превръща в пеперуда – той също кръжи над красиви растения и цветя? Защото комарът не желае да слуша. Той иска да говори. Той не се учи, а учи другите. И остава такъв, какъвто е. За разлика от него гъсеницата е безмълвна. Тя медитира в тишина, движи се внимателно, остава в покой и медитира. Затова накрая се превръща в пеперуда.
Някой може да попита защо една душа отразява качествата на убиец, а друга – тези на светец, щом и двете са еднакво божествени. Както гъсеницата първо отразява и после се превръща в отразеното, така става и с убиеца и светеца. Убиецът отразява убиец, защото постепенно се е превърнал в това отражение и малко по малко се е развил в тази посока. Като се е опитвал да изтрие от сърцето си съчувствието, добротата, нежността, да остане сляп за тяхното присъствие в своята същност и да наранява другите, той постепенно е тръгнал по този път. Често се случва млад убиец да отразява мисълта на друг човек, който може да е на земята или в отвъдното. Често биват арестувани като анархисти невинни хора, които не са изпитвали никаква омраза към онзи, когото са убили. Това, което се е случило, е отражение върху ума на убиеца, проектирано от враг на жертвата, а извършителят е бил само инструмент. Но на въпроса дали той е отговорен, отговорът е “да”. Защото той е подготвил ума си за това отражение.