Глава девета
Учения, доктрини и теории за отвъдното има много. Но ако има нещо, което може да обясни неговата природа и характер, това е само отражението. От каквато и гледна точка да го възприемем, става дума за едно – отражението, независимо дали вярваме в рая и ада след смъртта, или в прераждането. Защото не съществува място, подобно на град, което се нарича Рай и където отиват да живеят добрите хора, докато наказаните биват пратени в град, наречен Ад.
Преди всичко всеки индивид има свой начин, по който гледа на живота, и неговото отношение, възгледът му за живота определя живота му след смъртта. Затова раят на един не може да бъде раят на друг, нито адът на един ще е адът на друг. Както различните хора имат различни идеали, така всеки има свой специфичен свят. Какъв е този негов свят? Той е неговият дух. Какво съдържа този свят? Той съдържа всичко, което съдържа духът.
Душата е като фотографска плака, която може да побере отражението на един човек, на цяла група или на хиляди хора – способна е да обхване отражението на света пред нея. Така е и с душата. Тогава какво е отвъдното, ще попита някой. Отвъдното на всеки индивид е това, което съдържа душата му. Ако в нея има рай, отвъдното е рай. Каквото съдържа душата, това представлява отвъдното.
Някои хора задават въпроса: “Не е ли душата това, което се преражда?” Да, преражда се душа. Действително идва душа. Но каква душа, коя душа? Душа, която има отражение в себе си. Именно това отражение се преражда. Но ако е така, може да попитате, това не прави ли нещата нереални, като игра на сенки? А нима не е така? Какво друго, ако не игра на сенки е това? Ако човек се успокоява, като открива реалност в нереалното, може да продължава така няколко дни. Но нереалността си е нереалност. В края на краищата тя няма да доведе до търсеното чувство на удовлетвореност, защото удовлетвореност дава единствено познаването на истината. Ако мисълта, че нереалността е реална, задоволява човека в даден момент, той може да продължава да мисли по този начин. Но не бива да се съмняваме – накрая ще стане ясно, че това не е реалността. За да избегне бъдещи разочарования, човек трябва да осъзнае това в по-ранен стадий от живота си, ако е способен да улови и усвои върховната истина. Какво е състоянието на душата, която изживява условията на рай или ад в отвъдното? Състоянието й е такова, че тя е заобиколена от онова, което е събрала. Както е казал Христос: “Където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.” Затова всичко, което душата е ценяла в живота, ще определи нейното бъдеще.
Каква е разликата между тези две идеи – първата, че душата следва колелото на преражданията, и втората, че след смъртта тя изживява рая или ада и така продължава да се приближава към Бог? Това са просто два различни начина да се погледне на тази душа. Онзи, който нарича личността душа, вижда как тази личност минава през различни обстоятелства. Според него личността, която някога е видял, не е престанала да съществува в света, а продължава напред с всички свои отражения. И когато види тази личност като душа, той я нарича поредица от прераждания. Другият, който възприема душата като независима от личността, който смята личността за дреха за душата, но не за самата душа, вижда действителното състояние на този лъч божествен Разум, дошъл на света като душа. Той вижда нейното външно проектиране и вътрешно отдръпване и разбира проектирането като проявление, а отдръпването като завръщане към целта.
Може да се запитаме дали не е останало нещо от тази душа, което да продължи да съществува. Душата, изминала пътя до целта, без съмнение е оставила нещо след себе си. Тялото, оставено на земята, се превръща в нещо. То може да бъде изядено от животно, ставайки едно с неговото същество, или с него да се нахранят насекоми и така да бъде проявено чрез тях. Така или иначе тялото е претърпяло някаква промяна. Ние обаче не смятаме това тяло за самия човек. Казваме: “Това беше тялото на човека, а самият той си е отишъл.” Следователно не взимаме под внимание тялото. Но ако изследваме и анализираме различните състояния, през които минава тялото, ще открием, че то е станало храна за различни същества или обекти, тор за цветята, плодовете и растенията и директно или индиректно е стигнало до животните и птиците. Освен това малките форми на живот, възникнали от него и разпръснати от вятъра, биват вдишани от много същества, абсорбирани чрез дъха или водата.