Погледнато по този начин, става ясно, че нищо, което веднъж е било създадено, не се губи напълно. То просто търпи промяна. Тази промяна води до появата на нов живот. Следователно смъртта на тялото не е нищо друго, освен илюзия за очите и отвъд тази илюзия е постигнато нещо, което води към продължаване на живота.
Дали всяка душа е отделен лъч, или в един лъч има повече от една душа, нещо като групова душа? Дори в обикновената отделност има илюзия. Например човек приема тялото си за отделно от всички останали. Според него самото тяло е белегът за отделност. В същото време всеки атом от тялото има свой индивидуален, специфичен живот, всяка кръвна клетка има свой специфичен живот, своя болест, раждане и смърт. Изключително интересно е, че при изследването на кръвта може да се види как всяка кръвна клетка е живо същество, което може да умре, да се разболее и да причини смъртта на други кръвни клетки. Несъмнено телесната обвивка скрива от погледа ни всичко това и доколкото можем да видим, тялото е индивидуално. Но колко индивида има вътре?
Освен това семейството също има индивидуална същност. Страната и нацията създават представа за нещо отделно. Планета е нещо отделно. Въпреки това, както клетката представлява част от тялото, така всички ние сме част от страната, от света, а планетата ни е част от космоса.
Какво е индивидът? Когато видим някаква цялост, която стои пред погледа ни като нещо отделно, обособено, наричаме това индивид. Но тази цялост виждаме като отделна благодарение на очите. Идва момент, когато вече не я виждаме като отделна единица, а като свързана с всичко съществуващо. Затова суфиите, след като внимателно са изучили живота, са стигнали до идеята за един Индивид и са разбрали, че всичко съществуващо се отразява в него. Именно в посока към тази идея трябва да се развиваме.
Стигаме до това, което наричаме свят на ума, на личността. Личността е картина, която душата отразява, за да се прояви в съответствие с този модел. Тя е нещо, в което душата участва. Например, тръгваме на път и попадаме на място със силен снеговалеж. Ставаме целите в сняг. После стигаме до друго място, където не вали, но същевременно сме донесли сняг със себе си. Така е и с проявяващата се душа. Душа, която се проявява, носи със себе си личност. Именно тази личност сега проектира своята съдба във физическия свят, оформя се на плътно ниво. Ако искаме да наречем по определен начин това, което душата е донесла, няма проблем. Но първоначално душата не е съдържала личност; душата започва като божествен лъч.
В такъв случай изразът “стара душа” е неправилен, тъй като душата е нова. Всъщност трябва да я наричаме “стара личност”, а не “стара душа”. Трябва винаги да я възприемаме като “стара личност”, тъй като душата, такава, каквато я познаваме, е облечена в личността, която обикновено наричаме душа. В този смисъл можем да я наречем “стара душа”, но всъщност става дума за “стара личност”.
Личността е още една дреха на душата. Тя също продължава нататък, както и тялото. Личността също бива взета от един или няколко пътници, идващи от източника. Те пристигат на нивото на проявление и показват една и съща личност – защото това е една личност. Гъсеницата олицетворява цветето, дървото и растението, които е възприела. Тя е превъплъщението на това, което е взела в себе си. И все пак гъсеницата сама по себе си е отделно същество, което познаваме такова, каквото го виждаме. Личността, която представлява цялостен човек, със сигурност е възприела онова, което е отразявала; с други думи онова, което е взела в себе си, което е било проектирано върху нея от друго място. За тази личност може да се твърди, че се преражда.
Това, което става с тялото след смъртта, е различно от онова, което се случва с личността, която остава. Като нещо материално, тялото бива изядено и усвоено. Личността, тъй като е образ, се отразява в света на ума. Следователно, както нашето отражение върху фотографската плака не ни отнема съществуването, така отражението, което идва от една душа и попада върху друга, не лишава душата от нейната личност. Личността продължава да пътува към целта, минавайки през необходимите процеси. Нейното отражение, което изгражда по същия модел друга личност, е това, което познаваме като прераждане.