Много често нервните заболявания биват лекувани с лекарства. Не съществува обаче лекарство, което да помогне на нервите, защото нервите са най-естествената част от съществото на човека, онази част, която е свързана и с физическия свят, и с менталния свят. Те са централната част на нашето същество. Няма по-добър лек за нервите от природата, почивката и спокойствието, тишината, правилното дишане, правилното хранене и присъствието на човек, който да лекува с мъдрост. Ако последният разбира закона на средата и климатичните влияния, както и въздействието на хората върху такъв пациент, той може да го излекува.
Нервната енергия е нещо като батерия за целия механизъм на ума и тялото. В ментално отношение яснотата и доброто функциониране на нервния механизъм спомагат за това, да имаме ясни мисли, да задържаме мисълта си, да си представяме, да размишляваме и запомняме. А когато нервната система не е чиста, не помним, не разбираме, не можем да се концентрираме върху една мисъл – така започват да се проявяват различните състояния на умствено разстройство. За йогите нервната система в тялото представлява центрове. Различните центрове са точки в нервната система, чрез които изживяваме интуитивно, чувстваме, наблюдаваме.
Идва ред на въпроса откъде и как да си набавим нервна енергия. Нашите тяло и ум са акумулатор за тази сила, те са изградени от нея. Ние сме тази сила. Магнетизмът на човешкото същество е много по-силен от всичко друго на света. Няма скъпоценен камък, цвете, плод или каквото и да е друго, което да притежава магията, която има човека, стига да знае как да я запази, как да поддържа себе си в това състояние. Защото въпреки всички научни открития, свързани с радия, електроните и различните атоми, няма атом в света, по-сияен от атомите, изграждащи човешкото тяло, които го правят привлекателно не само за човешкото око, но и притеглят всички творения в природата. Конят служи на човека, камилата носи товара му, тигърът му се подчинява, слонът следва командите му. Но когато изгуби своя дух, все едно губи солта си, а както се казва в Библията: “Вие сте солта на земята, а когато солта изгуби своя вкус, с какво ще бъде осолена?” Когато тялото и духът на човека са по-сияйни от всичко друго, няма нещо, което да може да му даде повече дух. Самият той е дух.
8
Съвсем естествено е да се запитаме до каква степен духът има власт над материята и отговорът е, че тъй като материята е творение на духа, духът има пълна власт над нея. Човек се настройва песимистично, след като е опитал да излекува себе си и другите с помощта на мисълта, но се е провалил. Тогава започва да мисли, че не духът може да помогне, а нещо отвън. Не че външните средства нямат ефект, но все пак духът притежава абсолютната сила да излекува всяка болест. Несъмнено, за да стори това, духът трябва да достигне такова висше състояние, че да го направи по съвършен начин. В днешно време човекът смята, че духът се ражда от материята. Като изхожда от биологичните изследвания, той разбира, че първо е възникнала материята, която е еволюирала и се е развила, докато в човека се е появил разумът, човешкият разум. Но според мистиците всичко е игра на разума. В камъка, в растението, в животното и в човека има разум, който у човека достига своята чиста същност. Именно постигането на чистата същност кара човека да осъзнае своя произход.
Християнската наука учи, че материята не съществува. Макар да не го обяснява в дълбочина, животът е един и онова, което наричаме материя и дух, са просто различни аспекти на този живот. Трябва да осъзнаем, че има един живот и всичко е дух. Дори материята е преходно състояние на духа. Духът е интелигентен, той е самият разум, освен че е могъщ и неподвластен на смъртта и разложението. Той има способността да даде живот дори на грубата субстанция, изградена от самия него – материята. Следователно думите не могат да опишат до каква степен мисълта, чувството и отношението помагат на човека да се излекува.
Осъзнаването, че през нервите, през вените и вътрешните проводи циркулира божествената кръв, която е съвършена, цялостна, чиста, може много да помогне. С други думи, какво е болестта? Болестта е липса на хармония. Щом липсата на хармония води до болест и влошаване на здравето, значи хармонията лекува. Ако човек съумее да хармонизира живота си във всяко отношение, във всяка форма, резултатът несъмнено ще е съвършена хармония, която ще се прояви и като лек за болестта. Тъгата може да доведе до всякаква болест, тъй като поражда нехармонично състояние на тялото и ума, в което човек лесно се разболява. За мен истински смелият човек е онзи, който заявява: “Ще се издигна над това, което се е случило и което преживявам в момента, а онова, което ме чака, ще посрещна храбро.” Ако човек иска да бъде тъжен, има много неща, които могат да го натъжат. Няма защо да чака конкретна причина, за да заплаче; ако е склонен към това, може да го направи във всеки един момент. Който вярва в лошия късмет, трябва само да се огледа и ще го открие навсякъде. И мнозина несъзнателно правят точно това. Има много болести, но най-лошата е чувството за безнадеждност. Когато човек изгуби надежда, болестта не може да бъде излекувана. Надеждата е част от разума, надеждата е силата на разума. Ако разумът действа срещу всякакви нарушения, и физически, и умствени, и етични, лекарство със сигурност може да се намери.