Тогава възниква въпросът има ли връзка между тези две сходни личности. Естествено, които си приличат, се привличат. Ако на нивото на духовете се установи връзка на разбирателство между две души, тя продължава да съществува. По този начин е нормално духът на Шекспир да продължи да вдъхновява личността на Шекспир на земята. На въпроса, може ли да има повече от едно въплъщение на един и същи човек едновременно, отговорът е “да”. Както човек може да има много снимки, така и личността може да прояви много свои отражения на земята.
Някой може да попита дали личността, това са мислите и чувствата, които продължават да съществуват в отвъдното. Да, разбира се. Но същевременно можем да погледнем и от друг ъгъл. Има две гледни точки: едната е, че докато вървим през живота, тялото остава с нас; другата е, че като режем косата или ноктите си например, част от тялото се отделя. Тази отделена част не се губи, не бива унищожена. Но човек не се замисля къде отива тя и какво става с нея.
Така е с всяка мисъл и всяко чувство. Понякога мислите се превръщат в елементали, стават живи същества. Те работят за нас или против нас. Ако това е така, значи става същото като с различните части на тялото ни. Ако след война човек се окаже без ръка, без пръсти, той може да спре да мисли за липсващата част. Но тази част е била използвана от природата. Тя съществува някъде.
Светът е място, където нищо не се губи, а само се променя. Отрязаният пръст или крак продължава нататък. Така е и с всичко, което е отделено от ума. То е отишло в сферите, но продължава да живее. И както родителите знаят, че децата им ще останат след тях и ще продължат живота, така всяка мисъл и чувство продължават своя живот в сферата на ума. В същото време, останали без пръст или крак, ние продължаваме да живеем. По същия начин мисълта и чувството продължават нататък като индивидуални живи същества. Човек не губи своята индивидуалност след смъртта. Личността определя неговия отвъден живот.
Колкото до душата, около която тялото и личността са били само обвивки, тя е просто божествен лъч – въпреки че за ума е много трудно да възприеме душата като божествен лъч. Интуицията и вдъхновението обаче позволяват на ума да осъзнае, че видяното е душата, а не личността. Това не е тяло, а душа, отделно същество, както духа или ангела. Единствената цел, подтикваща ума от дълбините на сърцето, е минаването през тези състояния и достигането до произхода на душата. Нов лъч вдъхва живот на всяко ново въплъщение. Защото действието на душата не се състои в това, да се прояви навън, да се върне до средата на пътя и пак да се прояви. Нито пък дъхът се движи по този начин. Действието на душата е същото като на дъха. Движението навън е цялостно, движението навътре също е цялостно. Всеки дъх трябва да докосне най-дълбоката част от нашето същество, за да сме живи, защото животът е невъзможен, ако във всеки един миг съществото ни не получава сила от съкровения дух.
Всеки дъх, който поемаме, докосва най-съкровения дух. Никой не би могъл да живее, ако дъхът му не докосва дълбините на живота. Ето защо, макар да мислим, че животът ни се поддържа от храната и други външни неща, всъщност това става благодарение на божествения живот, който поемаме с всеки дъх.
Както казват тези, които виждат ясно, цялото проявление пред очите ни е игра на сенки. Тя продължава цяла нощ, а на сутринта приключва. Сигурно ще попитате: “Щом е така, какво да правим? Като го смятаме за нереално, доникъде не стигаме. В същото време обаче, като не го смятаме за нереално, оставаме в нереалното, слепи за истинската реалност.” Това, което трябва да направим, е да се възползваме по възможно най-добрия начин от този свят, който е нереален. И в същото време здраво да поддържаме познанието за реалността, единственият спасител по пътя към свободата ни. Вярно е – истината вдъхновява и само истината ще ни избави.
Глава десета
В този момент от еволюцията на света обръщаме твърде малко внимание на така наречените наследствени качества. Това се дължи отчасти на липсата на индивидуален напредък и отчасти на все по-голямото разпространение на материализма. Ако става въпрос за купуване на куче или кон, се интересуваме от техните предшественици, тъй като стойността им зависи от произхода им. Но когато е свързано с човека, забравяме този аспект. С всеки изминал ден той става все по-маловажен.
Няма съмнение, че това си има своите предимства. Но въпреки всичко си остава факт, че качествата на предците по двете линии се проявяват в детето. Следователно това, което детето наследява от родителите и прародителите, е основа на неговия живот и кариера. Ако голяма сграда се построи на слаба основа, накрая основата ще поддаде. Ако основата е добра, винаги можем да бъдем сигурни, че сградата е в безопасност.