Възможно е човек да говори под въздействието на отражение, без да разбира какво казва. В същото време обаче отражението върху ума не е съвсем същото като отражението върху фотографска плака. Отражението върху плаката се запазва, но не е живо. Отражението върху ума е живо и следователно е съзидателно. Не всичко в него е живо, но то ни помага да създадем в себе си същото.
Това ни води до въпроса за медиумните способности. Понякога хората пеят песни, които никога не са чували и няма откъде да знаят. В Бомбай живееше едно момиче, което не знаеше персийски, но от време на време говореше на този език. Владееше го толкова добре, че при нея идваха ерудирани персийски учени, за да обсъждат метафизични въпроси и тя винаги беше непоколебима в аргументите си. Учените бяха силно впечатлени от нея. Но в други моменти тя изобщо не можеше да говори този език.
Това се случва най-вече с поетите, особено с мистичните поети. Понякога те пишат за неща, които самите те не знаят. В някои случаи поетът е в състояние да разтълкува и по-добре да разбере своята поезия, едва след като са минали десет години например. Приятел на един мистик пишел поезия, използвайки термини, които са познати само на висшите посветени. Мистикът останал изумен и го попитал: “Какво искаш да кажеш с това?” Тогава поетът осъзнал, че не знае какво означава тази част от поемата. Но за да е велик, поетът трябва да бъде медиум по природа. Защото съвършеният Източник е в нас, а отражението, което получаваме от него, е по-съвършено от онова, което сме научили тук, на земята.
Така наречената линия на муршидите – което ще рече предаването на божественото познание от една душа на друга, на трета и така нататък – също е отражение. Съкровище, което не може да бъде придобито чрез медитация или изучаване, се получава чрез отражение. Няма съмнение, че изучаването ни помага да го разберем. Медитацията подготвя сърцето по-добре да приеме отражението. Но чудото, което отражението на ума поражда, е далеч по-голямо от всички духовни резултати, постигнати чрез изучаване.
Чудни преживявания могат да бъдат открити в древните школи на мистицизма – сред суфиите, йогите, будистите. Познанието, предадено преди може би четири хиляди години, е по-ясно изразено и по-добре обяснено, но все така запазва красотата и характерните особености на цялостната традиция. А красотата на мистичното познание е тази – за всички школи от всички части на света централната тема в познанието за истината е една и съща.
Хората, които са добили познание за различни аспекти на живота, може да се различават помежду си по начина на изразяване, да спорят и да не са съгласни един с друг по някои въпроси. Но онези, които са се докоснали до върховната истина, са осъзнали едно и също. Еволюция или инволюция, нищо не отнема, нито добавя към нея. Тя е това, което е. И до нея най-добре се стига чрез отражението.
Глава дванадесета
Всичко, което научаваме и изразяваме във всекидневието си, е усвоено чрез отражение и това се вижда най-добре при внимателното наблюдение на подрастващите. Начинът, по който вървят, седят и говорят, винаги е отражение, отпечатък, оставен върху сърцето. Младите го улавят и проявяват като свой маниер, движение и начин на изразяване. Родителите лесно забелязват, когато детето им започне да се движи по различен начин, да използва израз, който е чуло някъде, когато внезапно промени поведението си. Има млади хора, в живота на които всеки ден може да се види нова промяна – в гласа, в речника, в движенията. Дори те не знаят откъде е дошло това, но то със сигурност е дошло отнякъде. Гласът, думите или движенията, отношението или маниерите, оставили отпечатък в сърцето им, са променили всекидневния им живот. Няма съмнение, че с възрастта човек се променя все по-малко. Тогава настъпва времето, когато събраните отпечатъци се проявяват във всичко, което човек казва или прави. Но детето, младият човек е особено впечатлителен. И всичко, което изразява, е уловил от другите.
На Изток има традиция, според която никой не бива да вижда новороденото, освен онези, които семейството дълбоко уважава, чието въздействие се смята за добро, благоприятно, вдъхновяващо. Често се оказва, че детето е наследило качествата на своята дойка – не само физическите, но и умствените. У него те са по-изявени, отколкото тези на собствената му майка. Това не означава, че детето притежава повече от качествата на дойката, отколкото от тези на майка си, а че качествата на дойката са на повърхността и са по-силно проявени.