Малцина знаят или се замислят какво въздействие оказва бавачката или гувернантката върху подрастващото дете. Без това да се осъзнава, в детето се развиват способностите на бавачката. Неестественият начин на живот днес, когато родителите пренебрегват детето си и изцяло поверяват отглеждането му на някой друг, лишава малкия човек от тяхното благоприятно влияние, въпреки че несъмнено има случаи, в които влиянието на бавачката е за предпочитане. Така или иначе, детето получава дълбоки отпечатъци и отражения, когато е още бебе, независимо дали са дошли от дойката или по-късно от бавачката и гувернантката.
Дали получаваме отражения само когато обичаме и се възхищаваме? Получаваме ги и от онези, на които се възхищаваме, и от онези, които мразим. Някой ще каже, че във втория случай има отвращение, но то идва, след като вече сме получили отражението. Преди да видим грозното, то вече се е отразило в очите ни. Умът е точно като очите. Казваме: “Това е грозно”, но преди да го кажем, очите ни вече са отразили грозотата.
Можем да се отворим за красивите отражения, като станем господари на себе си във всичко, което правим, господари на живота си. Това се постига със самодисциплина. Колкото и високо да се издигне или да еволюира човек, ако му липсва самоконтрол, той няма заслуга за своята еволюция. Заслуга за развитието си има онзи, който се развива съзнателно. Той еволюира, защото иска да еволюира, да овладее себе си. Признанието е за съвършеното овладяване.
Веднъж един адепт пътувал на кораб. До него седял обикновен човек, който казал: “Ох, този шум е ужасен и не спира! Нервите ми се късат. Направо е ужасно! Ден и нощ слушам този шум. Ще полудея!” Адептът отвърнал: “Преди да споменеш за шума, не го чувах. Чувам го само когато искам да го чувам, а когато не искам, не го чувам.” Това е идеята. И двамата имат слух, но единият притежава способността да го затваря и отваря. Вратите на слуха на другия са отворени, но той не може да ги затвори.
А сега да разгледаме живота на великите личности. Повечето от великите души, поети, художници, писатели, композитори, изобретатели са имали в себе си отражения на определена личност. Те са поддържали това отражение съзнателно или несъзнателно, докато е израснало и се е развило в изявилата се личност. Защото това отражение пониква като семето и дава цветове и плодове според своята природа и характер. Розите растат сред рози, магарешкият бодил – сред магарешки бодили. Сенките на великите личности създават велики личности. Какво е всичко това? Отражение. Това е феномен на отражения, следователно отражението на нещо стойностно трябва да доведе до резултати с висока стойност.
Отражението на велика личност, например на поет или художник, може да стигне до друг човек и чрез неговите творби. В такива моменти човек достига върха на постиженията си и полученото го кара да се удивлява, защото не разбира как го е направил.
Какъв е случаят с индийските мъдреци, с Кришна, Рама и Махадева, известни като аватари или въплъщения на божествени личности? Божествената личност се е отразявала в тях. Безбройните аватари, за които четем в индуистката традиция, са били проявления на това отражение. А в случаите на личности, подобни на Христос, които откриваме сред древните светци? Христос се е проявявал в техните сърца. Какво е представлявало божественото вдъхновение на Дванадесетте апостоли, спускането на Светия дух върху тях? Нима това не е било отражението на самия Христос?
Лесно можем да подкрепим този аргумент с още примери. Халифите след пророка Мохамед – Омар, Сидик, Али, Усман, в своята природа, в характера си са проявявали аромата на живота на Пророка. Стигаме и до линията на великите суфии–муршиди и виждаме отражението на Шамс-и-Табриз в неговия мюрид Джалал-уд-дин Руми, авторът на Маснави. Особено в школата чишти, най-известната школа на древните суфии, откриваме повече от десет велики личности, живели по различно време, които са отражения на души, спечелили света с божествеността на своята личност.
В ежедневието си ставаме свидетели на това, как всяка малка промяна, която откриваме в себе си, в мислите и чувствата си, в думите и движенията, сме уловили несъзнателно от някой друг. По-интелигентният човек, по-живият човек е по-податлив на отражения. И ако той се окаже и по-духовен, тогава получава отражения от двете страни – и от земята, и от отвъдното. В него се забелязва промяна всеки ден, всеки миг, промяна, която отново е феноменът на отражението.