Според мъдреците процесът, през който е най-добре да премине търсещият истината, е първо да идеализира Бог, а после да го реализира. С други думи: първо създай Бог, а после Бог ще те създаде. Както се казва в Гаян: “Направи Бог реалност и Бог ще направи от теб истината.”
Една история ще ни помогне да разберем тази идея. Имало художничка, която била изцяло отдадена на своето изкуство. Нищо друго на света не я привличало. Във всеки свободен миг тя отивала в ателието си, за да работи върху една статуя. Хората не я разбирали, защото не всеки е така отдаден на едно единствено нещо. Обикновено в един момент човек се интересува от изкуство, в друг момент от нещо друго, стои си вкъщи, ходи на театър. Но тя ходела всеки ден в ателието и прекарвала повечето време в работа върху своята скулптура, единствената в живота й. Колкото повече напредвала, толкова по-голямо удоволствие започвала да изпитва, привлечена от красотата, на която посвещавала времето си. Тази красота започнала да се проявява пред очите й и жената започнала да общува с нея. Това вече не било само статуя, а живо същество. Когато я завършила, не вярвала, че е успяла да сътвори подобно нещо. Забравила за труда, който била вложила, за времето, което работата й отнела, за мислите и енергията, които отдала. Погълната била от тази красота. Светът не съществувал за нея, а само красотата, създадена пред очите й. Нито за миг не можела да я възприеме като мъртва статуя. Виждала жива красота, по-жива от всичко на света, вдъхновяваща, разкриваща. Чувствала екзалтация.
Била толкова завладяна от въздействието на статуята, че паднала на колене пред този съвършен образ на красотата и смирено я помолила да й проговори, забравяйки напълно, че това е нейно творение. И тъй като Бог е във всички неща и същества, сам Бог е всичката красота, която съществува, и Той отговаря от всяко място, ако сърцето е отворено да слуша, и е готов да общува с душата, пробудена за красотата Му, от статуята дошъл глас: “Ако ме обичаш, имам едно условие. Вземи тази купа с отрова от ръката ми. Ако искаш аз да живея, ти трябва да умреш. Приемаш ли?” “Да – казала жената. – Ти си красота, ти си възлюбеният, на когото отдавам всички мисли, възхищение и преклонение. Ще ти дам дори живота си.” “Тогава изпий тази отрова” – казала статуята. За жената мисълта била сладка като нектар: “Ще бъда свободна от това съществуване. Красотата ще остане, красотата, която боготворя, ще остане. Вече няма нужда да живея.” Тя изпила отровата и паднала мъртва. Статуята я вдигнала и я целунала, като й дала своя живот, живота на красота и светост, който е вечен.
Тази история е алегория на преклонението пред Бог. Първо се създава Бог. Творците, създали Бог, са били пророците и учителите, които са идвали на земята в даден момент. Те са хората, които са създали Бог. Когато светът не е бил достатъчно еволюирал, те са създали Бог от камък. Когато светът напреднал в известна степен, те дали на Бог думи. В Негова възхвала му дали образ, а на човечеството дали висша представа за Бог, като Го поставили на трон, но не направен от камък, а издигнат в човешкото сърце.
Когато човек получи ясно и пълно отражението на Бог, който е красотата, величието и достойнството, тогава той естествено е фокусиран върху Бог. В резултат на този феномен от сърцето на боготворящия се надига любовта и светлината, красотата и силата, които принадлежат на Бог. Ето защо човек търси Бог в божествено озарените.
Превод от английски Снежана Милева
Заметки
[
←1
]
Става дума за Баязид Бистами (Bayazid Bastami, Abu Yazid Bistami, 804-874 или 877), персийски суфи-мистик, роден в Бостам, Иран. Б.ред.
[
←2
]
Miyan Tansen (1506–1589), смятан за най-великия северноиндийски музикант. Бил наричан един от Навартните (деветте скъпоценности) в двора на моголския император Акбар. Б.ред.
[
←3
]
Байза означава “яйце”; дланта има яйцевидна форма. – Бел.а.
[
←4
]
В суфизма шейхът е учител, наставник на дервишите. – Б.пр.
[
←5
]
Зикр – свещена церемония за спомняне на Бога, по време на която се повтарят имената на Аллах, казват се молитви и части от Корана. – Б.пр.
[
←6
]
Фикр – използване на дъха за постигане на себереализация. – Б.пр.
[
←7
]
Муршид – духовен наставник при суфиите. – Б.пр.
[
←8
]
Мюрид – ученик. – Б.пр.
[
←9
]
Хафиз – човек, който напълно е наизустил Корана. – Б.пр.
[
←10
]
Ab'ul Hasan Yamīn al-Dīn Khusrow (1253-1325), по-известен като Амир Хусро Дехлави или Амир Хусро Балхи – в Афганистан и Иран една от най-видните фигури в културната история на Индийския субконтинент. Суфи мистик и духовен ученик на Nizamuddin Auliya от Делхи, велик поет и създател на индустанската класическа музика и Кавали (свещената музика на суфиите). Баща му бил с турски произход, а майка му – индийка. Б.ред.