Мистиците открай време познават и практикуват по най-съвършен начин идеята, която е популярна в своята най-елементарна форма – ако човек си повтаря “Аз съм добре, чувствам се добре, ставам по-добре”, състоянието му наистина се подобрява. Мнозина не виждат логика в това, но с времето и най-големите материалисти осъзнават истината, че за завръщането към доброто здраве помага умствената нагласа, желанието за излекуване, за издигане над болестта, за борба с настъпилото нарушение.
Има разлика между убеждение и мисъл. Някой може да каже: “Всеки ден мисля, че ще оздравея, но това не става.” Да, мисълта е едно, убеждението – друго нещо. Когато сравним мисълта и убеждението, първото е автоматично, а второто е по-живо. Когато човек каже: “Всеки ден мисля или практикувам, но нищо не получавам”, това просто означава, че той практикува едно нещо, а е убеден в друго. Практикува “ще оздравея”, но вярва в “болен съм”. Това може да е несъзнателно убеждение, но си е убеждение: “Това няма да ме излекува, ще продължа да съм болен.” И дори да повтаря “ще оздравея” по хиляда пъти на ден, пак не го вярва.
Когато детето е болно, мисълта на друг човек, насочена към оздравяването му, може да помогне. Понякога майчината мисъл за оздравяването му, нейното съчувствие, има по-силно въздействие от лекарствата. Това доказва способността за лекуване. Безброй са случаите, когато съзнателно или несъзнателно желанието на майката детето й да оздравее оказва лечебно въздействие. Ако майката се тревожи за детето, това несъмнено ще доведе до обратния ефект, защото в мислите си тя несъзнателно поддържа болестта на детето.
Изумителни са нещата, които мистичните лечители са извършвали, изцелявайки хората. В техните дела може да се види силата на мисълта. Ако самият човек обаче е пречка за целебното въздействие, дори лечителят не може да доведе до желания резултат. Но ако отношението на болния е правилно, ако той вярва, че неговият дух притежава силата за пълното излекуване, той със сигурност може да бъде излекуван. Мистиците са доказали с делата си, че не само имат способността да лекуват, но и смъртта им се подчинява. За тях тя не е полицай, който арестува и отвежда човека, когато настъпи неговият момент, а носач за багажа им, докато пътуват. На песимистично настроения човек обаче дори лекарствата няма да помогнат. Ако той не вярва в действието им, те нямат власт над него.
Ако убеждението може да засили ефекта на лекарствата, колко ли по-голямо ще е въздействието му, ако човек вярва във властта на духа над материята. Обикновено човек не е наясно със съществуването на духа и често се пита дали има такъв, защото това, което познава, е материята. Веднъж, докато пътувах на кораб, при мен дойде млад италианец и каза: “Вярвам единствено във вечната материя.” Отвърнах: “Това, в което вярваш, не се различава особено от онова, в което аз вярвам.” Той остана много изненадан да чуе това от устата на свещеник (беше ме взел за такъв). Попита ме: “В какво вярваш ти?” Отговорих: “Това, което ти наричаш вечна материя, аз наричам вечен дух. За теб е материя, за мен – дух. Какво значение има? Разликата е само в думите. И за двама ни е Вечно.” От този момент той започна да проявява голям интерес, а преди това много се страхуваше.
Тайната на излекуването е да се издигнем чрез силата на убеждението над ограниченията на физическия свят, така че разумът да се докосне до единството на цялостното Присъствие. На това ниво човек се зарежда с всемогъщата сила и така става способен да помогне на себе си и другите в тяхното страдание. Истина е, духът притежава цялата сила.
9
Нашата голяма грешка днес е да наричаме някои болести нелечими. Всъщност не разполагаме с лекарство против тези болести и затова ги наричаме така. По този начин обаче у пациента се създава чувство на безнадеждност не само що се отнася до помощта от страна на лекуващия, но и до тази, която може да получи отгоре. Следователно не е правилно да внушаваме на живо същество идеята, че за него няма лек. Щом източникът и целта са съвършени, постигането на съвършенство е възможно. И тъй като здравето е съвършенство, то може да бъде постигнато. Цялата сила е в духа. Всеки носи в себе си тази сила на духа и всеки трябва да знае, че е отговорен за здравето си като свой лечител и трябва да участва в поддържането му, вместо да разчита само на лекаря или лечителя. Той трябва да е готов пръв да поеме ролята на лекар, на лечител, пръв да види какво е състоянието му, какво липсва, какво му има, как да се излекува. Ако не може да се справи сам, може да потърси помощ, но трябва първо да има желанието да се излекува.