Освен това съществуват външни знаци, които лечителят свързва с фундаменталните принципи на здравето. Всеки човек – неговото сърце, дух, тяло, всичко – представлява слънцето. И както при слънцето, и тук има изгрев и залез. Тялото има склонност да бъде притегляно от земята – това показва залеза, тъй като душата се стреми към своята цел. Има и друга склонност, която наподобява изгрева – тялото е естествено предразположено към издигане. Сякаш земята не го тегли, а го привлича нещо отгоре – това е знакът на изгрева. В случая не възрастта е определяща, а състоянието на хармония, установена между духа и тялото. За мистика е нещо обичайно да знае дали човек ще умре до три години и е още по-лесно да разбере дали ще умре до една година. Дори без да се взима предвид вътрешния дух, склонността на самото тяло подсказва.
10
Има различни начини да се погледне на болестта. Един ще я приеме като наказание отгоре, друг – като наказание, причинено от собствените му неправилни действия. Има и друг поглед – че болестта е резултат от минала карма, от действия от минали животи, за които трябва да се плати чрез тази болест. Виждал съм болни, които търпят страдания с мисълта, че след като това е дългът им от миналото, който трябва да платят, по-добре е да го изплатят. Когато погледнем в дълбочина, ще видим, че онзи, за когото болестта е божие наказание, възприема Бог в суровата светлина на безчувствен съдия, а не като единство на състрадателните Баща и Майка. След като земните майка и баща не биха причинили болка на детето си, как можем да помислим, че Бог, чието милосърдие и състрадание са безкрайно по-големи, ще прати болест някому като наказание за неговите действия. По-разумно звучи човек да открие причината за болестта в собствените си действия. Но и това не винаги е вярно. Много често най-невинните, най-добрите души, напълно добронамерени в мислите си, страдат.
Мисълта, че това е дълг от минал живот, внушава фатализъм и примирение, че щом това е страдание, което трябва да се изживее, по-добре е търпеливо да бъде понесено. Когато посъветвах един млад човек да направи нещо за болестта си, той най-спокойно ми заяви: “Вярвам, че това е дълг от миналото, който трябва да платя. Така че по-добре е да си го платя.” От гледна точка на търсене и предлагане нещата са различни. Това, което човек не иска за себе си, не е неговата съдба, не е за него. Защото във всяка душа обитава силата на Всемогъщия, има искра на божествената светлина, духа на Създателя. Следователно всичко, което човек иска да има, е негово рождено право. Естествено душата не иска да има болест – болестта присъства, ако има нарушен баланс. Ако душата познава естествената способност на човека да се радва на съвършено здраве, той ще се чувства здрав, въпреки всички трудности, които житейските обстоятелства могат му да донесат.
Човек може да се запита дали това означава, че болестта никога не бива да се приема като проявление на Божията воля. И ако е така, как стои въпросът със смъртта? Смъртта е различна от болестта, защото болестта е по-лоша от смъртта. Жилото на смъртта пробожда за миг – толкова трае горчивото изживяване на раздялата с познатото, не повече. Болестта обаче е непълнота, а това е нежелателно. Неправилно ли е да позволим на някой, който изпитва големи страдания, да умре, или трябва да използваме изкуствени средства, за да го поддържаме жив? Не е препоръчително лекар, роднина или друг човек да убива онзи, който е болен и страда физически, за да го спаси от мъките, защото природата е мъдра и всеки един миг, който прекарваме на това физическо ниво, има своя смисъл. Ние, хората, имаме твърде ограничено виждане, за да отсъдим, да решим кога да сложим край на живота и страданията. Трябва да се опитваме да облекчаваме страданията на болния, да правим всичко по силите си да го накараме да се чувства по-добре. Но да използваме изкуствени средства, за да го поддържаме жив в продължение на часове и дни, не е правилно, защото това противоречи на мъдростта на природата и на Божествения план. Това е толкова лошо, колкото да убиеш човек. Ние винаги сме склонни да отиваме твърде далеч – ето къде грешим.