Може ли астрологията да ни помогне да открием причината за дадена болест? Препоръчва ли се този метод? Да, астрологията може да помогне за откриването на причината, стига да е правилна, но не се препоръчва на човек, който се намира в безпомощно положение. Веднъж например астролог казал на един човек: “До три години ще се разболееш и накрая ще умреш.” Човекът се разболял и умрял след три години. Защо трябва да зависим от такива неща? Защо да не зависим от живота и светлината на Бог, които са в нас? Защо да не си кажем, че животът е за живеене, а смъртта – за умиране? Защо да не поддържаме надеждата, че ще се случи най-доброто, вместо да очакваме най-лошото? Някой може да каже, че за да сме готови да посрещнем най-лошото, трябва да погледнем и лошата страна на нещата. Но така фокусираме духа си върху тъмното и попадаме под всякакви мрачни влияния, вместо да се издигнем над лошото и да търсим светлината. По този начин също се подготвяме да посрещнем най-лошото, ако то дойде.
Няма съмнение, че много често човек сам довежда до смущение своя физически механизъм. Това смущение той нарича болест, независимо дали е физическа, или умствена. Понякога причина е неговото небрежно отношение, друг път – нехармоничността, която го заобикаля. Така или иначе податливостта на болести не е правилната реакция. Наистина е добре да възприемем болестта, от която сме се излекували, като изпитание, което сме преодолели и оставили зад гърба си; да мислим, че е било за добро, че сме се пречистили и сме усвоили урока; да осъзнаем, че сме станали по-внимателни и мили към себе си и към другите. Но да мислим, че “това, което преживявам, трябва да продължа да понасям”, не е правилното отношение. Нагласата трябва да е: “Не, това не е моята участ. Няма да му обръщам внимание. Ще направя всичко по силите си да го победя – с мисъл, с чувство, с убеждение, с добри действия, с гледане напред, с разбиране, с лечение, с всеки подходящ метод.” Не трябва да има ограничение.
Има хора, които казват: “Вярвам само в естественото лечение, няма да приема лекарства, те са материални”. Това също е неправилно. Други пък казват: “Вярвам само на медицината, естественото лечение е измислица.” И това е неправилно. За да се доближава все повече към съвършеното здраве, човек трябва да лекува себе си от сутрин до вечер. Трябва да мисли така: “Всеки слънчев лъч е целебен за мен, въздухът ме лекува; храната, която поемам, ми оказва въздействие; с всяко вдишване поемам нещо, което ме лекува, пречиства ме и ме води към съвършеното здраве.” С отношение на надежда за излекуване, за нормално здраве, за съвършен живот се издигаме над нарушенията, които не са нищо друго, освен нехармонични състояния на ума или тялото, и ставаме по-способни да постигнем целта на живота си.
Да мислим за здравето си не е егоистично. Без съмнение е нежелателно да прекарваме цялото си време в мисли за болестта, да се тревожим за нея. Но да се грижим за здравето си е най-религиозното нещо, защото именно здравето на тялото и ума ни дава възможност да служим на Бог и на другите, с което изпълняваме своето житейско предназначение. Трябва да мислим така: “Идвам от съвършен източник и отивам към съвършена цел. Светлината на съвършената Същност е запалена в душата ми. Аз живея, движа се и съм част от Бог. И нищо от света на миналото и настоящето не може да ме засегне, ако се издигна над всичко.” Тази мисъл ще ни даде възможност да отидем отвъд влиянието на дисхармонията и объркаността и ще ни помогне да се радваме на най-голямото блаженство в живота – здравето.
11
Една източна поговорка гласи, че има една-единствена болест, за която няма лек, и тази болест се нарича вам, което значи „въображение“. Във всяка болест въображението играе своята роля. Колкото по-голямо е то, толкова по-сериозна става болестта. Но като оставим настрана болестите, където и да се прояви, въображението поражда проблеми като преувеличава и прави нещата още по-трудни за понасяне. Често човек се чувства уморен, преди да е започнал работа, само при мисълта за нея. Докато работи, умората от мислите му все повече се засилва и преди да е свършил работата, той се чувства изтощен. Директорът на фабриката например, е по-уморен след два часа работа, отколкото работникът след цял ден занимание с машините. Отговорникът по озеленяването се изморява много повече от градинаря, прекарал целия ден в занимания със земята. Често човек от публиката се чувства много по-уморен от певеца, пял цяла вечер. Преди да е извървял дългото разстояние, друг има нужда от почивка само при мисълта за пътя. Въображението винаги води, а болестта следва.