Част втора:
ЛЕКУВАНЕ
Глава първа
ОСНОВНИ АСПЕКТИ
НА ЛЕКУВАНЕТО
Балансът
Здравето зависи от баланса между действието и покоя на петте сетива – за зрение, обоняние, слух, вкус и допир. В нормалното състояние на здраве всяко от тях трябва да може да изразява себе си и да откликва. Сетивата имат по-голяма необходимост от покой, отколкото от работа. Ето защо мистиците се отдават на уединение, за да им дадат нужната почивка. Във всеки момент от будното си състояние човек използва сетивата си, отчасти съзнателно, отчасти несъзнателно. Ако например на ден поглеждаме към хиляда обекта, в сто от случаите влагаме намерение, но в останалите деветстотин действието е напълно безцелно. Това показва, че в ежедневието си човек постоянно пилее енергия.
За да развие способност да лекува, човек трябва да регулира и контролира сетивата, като поддържа равновесие между тяхното използване и неизползване. Когато това се прави с духовна мисъл, силата на ума се превръща в божествена сила. Можем да лекуваме и само със силата на ума, но резултатите ще са ограничени, а с божествената сила възможностите са неограничени.
От здравословното състояние зависи степента на активност, която човек може да понесе, и почивката, която му е нужна – това е индивидуално при всеки. Нормалното количество активност стимулира и укрепва тялото. Затова за физическото развитие се препоръчват физически упражнения, а за развиването и успокояването на ума – умствени занимания и практики за концентрация. Според психическите закони денят е естественото време за действие, а нощта – за почивка. Когато не се следва този ред, това се отразява върху здравето. Не е нужно да почиваме след най-малкото усилие, но трябва да поддържаме баланс. Препоръчително е да си почиваме, но не бива да изпадаме в състояние на леност.
Дъхът
Дъхът е основната и най-важна сила, която може да ни помогне да лекуваме. Начините на лекуване са много – безмълвно, чрез съсредоточаване на погледа, държане на болната част с пръсти, разтриване, движения на ръката над мястото, с докосване или без докосване. Зад всички тези начини стои една и съща сила и това е силата на дъха. Тя може да бъде развита чрез дихателни практики, а когато дъхът е толкова добре овладян, че създава атмосфера около лечителя, самото му присъствие лекува. Силата на дъха може да бъде развита чрез физически упражнения, ритмични дихателни упражнения, с чист начин на живот и чрез концентрация.
Целебната сила е по-голяма от силата на каналите, които човек използва, за да лекува, например върховете на пръстите или очите. Очите имат повече сила от пръстите, по-фина и сияйна. Но освен способността да лекува, човек трябва да има ясна представа как да разпознава оплакването на другия и кой е най-добрият метод за лечението му.
Лекуване чрез пръстите
При лекуването чрез пръстите първото изискване е хигиената. Измиването на ръцете е задължително. Този, който лекува, трябва да спазва хигиенните правила за поддържане на тялото и на дрехите си чисти, особено по време на самото лечение. Ръкавите трябва да бъдат навити, ноктите – чисти и добре подрязани. След сеанса лекуващият трябва да разтърси ръката си, за да премахне фините атоми и вибрации, изтеглени от болната част на тялото на пациента, така че отровата да не се върне.
В някои случаи болката е обезчувствила или завладяла в дълбочина афектираната част на тялото, така че само движение на ръцете над или по тялото не е достатъчно. Необходимо е разтриване. При ужилване от пчела или скорпион, ухапване от змия или друго отровно животно се извършва леко докосване или поглаждане на засегнатото място. При по-интензивна болка не е необходимо мястото да се докосва, а само да се движи ръката над него. В случай на ухапване от бясно куче трябва да се сложи вар, смесена с вода върху медна монета, и засегнатото място да се докосне и поглади с върховете на пръстите. При ухапване от комар се налага масло, което е било загрято до завиране и оставено да изстине, след което се прави движение с ръката над мястото. В случаи на силно възпаление при всякакви ухапвания се използва розова вода.