Безброй хора са идвали при мен, изплашени от това, което лекарят им е казал. Възможно е да са напълно здрави или болестта им да не е сериозна, може да не са разбрали за какво става дума – но вече са изплашени. А за пациент с богато въображение това предлага богати възможности. Всяко усещане за неразположение той ще свърже с казаното от доктора, всяко състояние ще отпраща към неговата забележка. В живота си, изпълнен с отговорности и задължения както вкъщи, така и навън, и при борбата, която той ни налага, е нормално да изпитваме превратности в своето физическо състояние. Човек понякога е уморен, нуждае се от почивка или не му се яде. Ако всички тези дребни неща той приписва на болестта, за която някога му е казал лекарят, със сигурност ще я подсили, защото коренът на болестта е в ума и ако с мисли и чувства поливаме този корен, накрая болестта ще стане реалност.
В света на хирургията в момента се извършват чудеса и тепърва тя ще съзрява. Тя все още е в началния си стадий. Естественият импулс на хирурга е да възприема даден случай само от една гледна точка, мислейки, че излекуването може да стане само чрез операция. В ума му няма друга мисъл, той няма време да търси други възможности. Ако е мъдър, ще бъде уверен в решенията си, но ще знае, че това е експеримент. Той работи върху човек, а не върху къс дърво или камък, който може да се издяла. Това е човек, който чувства, душа, която изживява живота с всеки свой атом и която не е създадена за нож. Сега този човек преминава през това изживяване, страхувайки се от смъртта и желаейки живот. Много често след операцията се оказва, че онова, което преди нея е открито като проблем, всъщност си е било наред. Така че извършването на операцията несъмнено е влошило положението. Операцията не е нещо, което приключва с нейния край. Тя оказва въздействие на нервите, после на духа на човека, а накрая и на живота му. Нима не виждаме, че след операция върху целия живот на човека е останал отпечатък от нея? Било е причинено напрежение на нервите, духът е бил разстроен. Грижите на хирурга продължават само до момента, в който пациентът изглежда възстановен. Но какво да кажем за последствията от операцията върху духа на човека, върху ума, върху живота му? Хирургът не винаги осъзнава това, то не е негова грижа.
Излекуването означава пълно излекуване – и външно, и вътрешно. С това не искам да кажа, че за хирургията няма място в живота. Тя е изключително важна част от света на медицината, но същевременно трябва да бъде избягвана, когато това е възможно. Не бива с лека ръка да се решаваме на операция. Изпълненият със сила и енергия млад човек ще си каже: “Какво толкова? Мога да го преживея.” Но след операцията остава отпечатък за цял живот. Човекът притежава вродена интуиция, която е в основата на всяка наука. Днес, когато науката се смята за книжна дисциплина, тя отнема ролята, която по право се пада на интуицията. Ако в медицината се въведе интуитивно проучване, ако медиците отдадат силите си на откриване на лекарства, с помощта на които да се избегне хирургичната намеса, ще бъдат постигнати невероятни резултати. Интересно е, че с въвеждането на операцията на апендицит в Съединените щати сред богатите тя се превърнала в мода, защото така можели да прекарат няколко приятни дни вкъщи. Взаимно се питали: “Направи ли си я?” “Да.” Все едно е игра.