Друг проблем е употребата на наркотични вещества. След много години на практика всеки лекар ще осъзнае, че твърде често е предписвал на хората наркотични вещества и въпреки че в дадения момент може да ги е излекувал, намесата му не е била съвсем успешна. Последствията от тези наркотици понякога са изтощаване на организма и силно объркване в ума и мозъка, които могат да съсипят живота на човека. Срещал съм много хора, които след лечение с наркотични вещества са се пристрастили към тях и са превърнали тялото си в приемник за тях. За да се хранят, имат нужда да вземат нещо, за да спят, имат нужда от нещо, за да се чувстват весели, им трябва хапче. А когато естествени неща като хранене, добро настроение и здрав сън зависят от външни, материални неща, как може човек да се нарече здрав? За да се чувстват възможно най-добре днес, те взимат наркотик и това прави утрешния ден по-лош.
Като имаме предвид, че човешкото тяло е инструмент, който Бог е създал за собственото си преживяване, не е ли голяма грешка да допуснем чрез лекарства и наркотици това тяло да стане неизползваемо за божествения дух. Това не означава, че медицината не е необходима. Тя има своето място и дори наркотичните вещества са нужни в някои случаи. Но когато те се използват за лекуването на незначителни оплаквания, накрая здравето непоправимо се влошава и дори наркотиците не могат да облекчат състоянието на човека. Най-доброто лекарство е чиста диета, питателна храна, свеж въздух, балансираност на действие и почивка, яснота на ума, чистота на чувствата и вяра в съвършеното Присъствие, с което сме свързани и на което сме проявление. Това е същността на здравето. Колкото по-добре го осъзнаваме, толкова по-стабилно ще е то.
Познавам човек, на когото лекарят бе казал, че му остават още три месеца живот. Няма съмнение, че ако този човек имаше богато въображение, щеше да вземе казаното много насериозно. Той обаче дойде при мен и каза: “Що за глупост! Да умра до три месеца! Че аз няма да умра дори след триста години.” За голяма наша изненада след три месеца умря лекарят, а човекът ми съобщи тази новина! Трябва да се научим да уважаваме човешкото същество и да осъзнаем, че човешката душа е отвъд раждането и смъртта, че в нея има божествен дух, а болестите, болките и страданията са само изпитания. Човекът е над тях и ние трябва да се опитаме да го издигнем над болестите.
Зад всичко се крие движение, вибрация. Онова, което поражда движението на частиците материя, е вибрация. Ние усещаме вибрацията, сетивата ни я регистрират като движение на частиците материя, но сама по себе си вибрацията е движение. Точно по тази причина силата на словото е по-голяма от тази на всяко лекарство, лечение и операция – защото думите създават определени вибрации в тялото, в атмосферата, в заобикалящата ни среда, които оказват въздействие, по-положително от което и да е лекарство. Когато видим един здрав и един страдащ човек и си представим състоянието на техния пулс и кръвообращение, ще осъзнаем, че зад всичко това има движение, вибрация, която не спира. При първия тази вибрация е в нормалното си състояние, той е здрав, а при другия вибрацията е нарушена и следователно присъства болестта.
Един американски лекар беше обърнал внимание на това. Разликата обаче е там, че когато ученият стигне до подобно предположение, дори да е било по пътя на интуицията, той се залавя да го изследва, тръгвайки от подножието на планината към върха. А изкачването на планината е много трудно и твърде често преди той да е стигнал върха, идва краят на живота. Този лекар вече не е сред живите. Идеята му е била много добра и въпреки че не е открил тайната й, тя е вдъхновила много лекари не само в Съединените щати, а и по целия свят. Но както казват мистиците, първо потърси Божието царство... и всички неща ще ти се дадат. Това е съвсем друг начин, не е изкачване от подножието към върха, което е толкова трудно – първо се достига върха, а после всичко е лесно. За този, който е на върха на планината, е лесно да поеме накъдето пожелае. Това не отнема толкова много енергия, не изтощава силите. Авицена, великият лекар от древността, чиито открития са основа за средновековната медицина, е бил суфий, който е седял в медитация и по пътя на интуицията е предписвал лечение. Едва наскоро безценният му принос към медицината бе открит от лекар, който написа книга, предавайки идеите на Авицена на съвременен език.
7
В повечето случаи на физическо и умствено заболяване причината е изхабяване на нервите. Не всеки знае в каква степен да използва силата на нервите във всекидневието и как да я контролира. Много често човек, който е мил, добросърдечен и любящ, раздава енергията си на всеки, който го повика, докато накрая се окаже с разстроени и изхабени нерви. И същият този човек, някога мил, добър и учтив, не може повече да продължава така, защото когато запасите от енергия са изчерпани, няма издръжливост, нито търпение да приема нещата спокойно. Тогава той става раздразнителен и объркан, уморен и проявяващ нетърпимост. Много често това може да се нарече злоупотреба с добротата, защото не винаги раздаването е това, което отговаря на нуждите на ежедневието. Понякога човек превръща в страст пилеенето на енергия в правенето на нещо или в непрестанно говорене. Тази страст може да достигне до степен, в която макар да е изгубил огромна част от енергията си, този човек продължава да намира удовлетворение в отдаването на още и още. В присъствието му другите се чувстват изтощени, защото докато той се опитва да отдаде и малкото, което му е останало, неговата раздразнителност и напрегнатост се стоварва върху тях; така те също се изнервят.