Знаеше, че извади късмет с нея. Заговори я на купон по случай рожден ден на приятел и веднага се харесаха. Имаха връзка от шест месеца, а от три живееха заедно.
Суна засили отоплението веднага щом влезе, беше почувствителна към студа от него.
— Навън е мразовито — каза тя.
Да, студът бавно се промъкваше в стаята.
Големият прозорец на всекидневната не беше херметизиран, както би трябвало, и нямаше спасение от вечното течение.
Животът им не беше лесен, макар че отношенията им ставаха все по-близки. Тя имаше дете, малкия Кяртан, от предишна връзка и водеше горчива битка за попечителството с Бреки, бащата на момчето. Междувременно се бяха споразумели за съвместно попечителство и в момента Кяртан беше при баща си за известно време.
Неотдавна обаче Суна ангажира адвокат и предяви претенции за пълно попечителство. Беше проучила възможностите да продължи балетното си обучение в Англия, въпреки че това бе въпрос, който двамата с Роберт не бяха обсъждали задълбочено. Беше също и новина, която Бреки едва ли щеше да приеме без битка, затова, както изглежда, нещата щяха да завършат с дело в съда. Суна смяташе, че има сериозни доводи в своя полза и накрая Кяртан ще ѝ бъде върнат изцяло.
— Седни, мила — покани я Роберт. — Има паста.
— Ммм, страхотно — зарадва се тя, свивайки се на дивана. Роберт отиде да вземе храната от кухнята, донесе чинии, чаши и кана вода.
— Надявам се да е вкусна — усмихна се той. — Все още съм начинаещ.
— Толкова съм гладна, че няма никакво значение какъв е вкусът ѝ.
Той пусна релаксираща музика и седна до нея.
Суна започна да му разказва за деня си — за репетициите и за напрежението, на което е подложена. Стремеше се към съвършенство и мразеше нещата да се правят през пръсти.
Роберт се зарадва на успеха на пастата си, не че беше нещо изключително, но все пак беше достатъчно добра.
Суна се изправи и взе ръката му в своята.
— Ставай, мили — каза тя. — Време е за танци.
Той скочи и я прегърна, двамата се полюшнаха в ритъма на ленива южноамериканска балада. Плъзна ръка под пуловера ѝ, пръстите му погалиха гърба ѝ и разкопчаха сутиена с едно умело движение. Беше експерт в това.
— Ей, младежо — каза тя с шеговита острота, макар очите ѝ да грееха топло. — Какво си въобразяваш, че правиш?
— Възползвам се максимално от това, че Кяртан е с баща си — отвърна Роберт и двамата се отпуснаха в дълга, дълбока целувка. Страстта им се повишаваше, както и температурата в стаята, и много скоро двамата се насочиха към спалнята.
По стар навик Роберт бутна вратата да се затвори и дръпна завесите на прозореца, който гледаше към градината. Въпреки това нито една от взетите мерки не попречи на звуците от любовната им игра да стигнат чак до съседния апартамент.
Когато отново настъпи тишина, Роберт чу смътно затръшване на врата, приглушено от блъскащия в прозорците дъжд. Първата му мисъл беше, че е задната врата към верандата на гърба на старата къща.
Суна се изправи притеснена и го погледна с безпокойство в очите. Той се опита да потуши собствения си страх с демонстрация на смелост и ставайки от леглото, изскочи гол във всекидневната. Беше празна.
Но задната врата беше отворена и се блъскаше напред-назад от вятъра. Хвърли мимолетен поглед на верандата, само колкото да може да каже, че е погледнал, и побърза да затвори вратата. Там като нищо можеше да има и цял полк мъже, но той не виждаше нищо в тази тъмница.
После обиколи от стая в стая с все по-силно блъскащо сърце, но никъде не се виждаше неканен гост. Какъв късмет, че Кяртан не си беше у дома.
И тогава забеляза нещо, което го държа буден през остатъка от тази нощ.
Втурна се през всекидневната, уплашен за Суна, ужасèн, че ѝ се е случило нещо. Сдържайки дъха си, той се добра до спалнята и я намери седнала на ръба на леглото да облича риза. Усмихна му се леко, неспособна да прикрие тревогата си.
— Няма нищо, миличка — успокои я Роберт с надеждата, че тя няма да усети треперенето на гласа му. — Забравил съм да заключа вратата, след като изнесох боклука, не съм я затворил както трябва след себе си — излъга. — Знаеш какви номера върти вятърът отзад. Стой си тук, ще ти донеса нещо за пийване.
Излезе бързо от спалнята и бързо отстрани това, което беше видял.
Надяваше се, че постъпва правилно, като не казва на Суна за водата по пода, за мокрите отпечатъци от обувки, оставени от неканения гост, който бе нахлул, докато дъждът навън се лееше. Най-лошата част беше, че не бяха само около задната врата. Следата водеше по целия път до спалнята.