Поведе битка със себе си да изрече думите. Поколеба се, имаше нужда от още няколко минути, за да подреди мислите си.
— Заета в работата, не смея да откажа смяна, не и в момента — отвърна му с усмивка.
— Справяш се много добре с отразяването на тази криминална история. Но не може ли да правиш нещо по-различно, да поемаш задачи, които не са толкова жестоки?
— Харесва ми и така, както е. Когато стана редактор, тогава ще мога да подбирам и избирам сама.
— Амбиции — каза той с очевидно одобрение. — Такива неща обичам да чувам.
От пилето вече бяха останали само кости и баща ѝ извади филм, взет под наем, доста нов трилър, който Исрюн още не беше гледала. Рядко ходеше на кино и не следеше отблизо света на това изкуство. Беше ѝ приятно да го остави той да решава какво ще гледат. Това си беше семейна традиция от години, Исрюн идваше след работа веднъж седмично и гледаха филм след вечеря, която беше доста по-вкусна от стандартното пиле или пица, когато майка ѝ беше в кухнята.
Тя се настани удобно на дивана, идеалното място за отпускане. Ако имаше късмет, можеше дори да подремне малко по време на филма.
Няколко минути след началото очите ѝ вече се затваряха. Тук се чувстваше спокойна, въпреки че мислите ѝ се понесоха към заболяването и резултатите от скенера, които още очакваше. Ако нещата се окажеха зле, нямаше да има друг избор, освен да разкаже цялата история на семейството и на шефовете си. А може би щеше да е най-добре да го направи веднага в тази приятна петъчна вечер под носовете на руските футболисти?
Звънът на телефона я върна към действителността. Не беше сигурна дали е заспала или не, но в момента беше напълно будна — на екрана беше изписан номерът на нюзрума.
— Да? — отговори тя с уморен глас.
— Здрасти, Исрюн. Не прекъсвам нищо, нали? — попита колежката ѝ от вечерната смяна.
— Не, всичко е наред — промърмори тя.
— Току-що се обади някакъв човек, искаше да говори с теб. Не исках да му давам телефонния ти номер, затова приех съобщението му.
— И?
— Видял материала с полицая, за вируса в Сиглюфьордюр.
Каза, че знаел кое е момчето на снимката.
37
Карантината в Сиглюфьордюр беше официално вдигната в шест същата вечер. Хората вече бяха започнали да се показват за малко по улиците, готови да поспрат и да поприказват. Обичайната атмосфера започваше да се връща. Градът стана по-ведро място независимо от дъждовните облаци, които се трупаха в небето. Табелка на витрината на кооперативния магазин обявяваше с големи букви, че магазинът ще отвори тази вечер. Ари Тор също беше там, появи се в шест и половина, за да купи малко храна за уикенда. Изборът беше ограничен, но никой не се оплакваше.
Час по-късно Кристин почука на вратата му. С нетърпение очакваше да я види отново, но беше и леко изнервен от срещата, наясно, че този път не може да си позволи да обърка нещата.
Тя беше спазила своята част от уговорката и носеше хубава пица заедно с бутилка червено вино.
Седнаха пред телевизора и гледаха новините, докато хапваха пицата. Седяха един до друг на дивана, точно както винаги го бяха правили преди. Все едно нищо между тях не се бе променило — все едно тя просто се беше преместила заедно с него в Сиглюфьордюр и винаги е била до рамото му. Въпреки това между тях имаше някакво напрежение, сякаш и двамата бяха несигурни какво да кажат на другия. За щастие телевизорът ги спасяваше от прекалено честите неловки мълчания.
Подобно на всички други вечери, които бяха прекарали заедно напоследък, и тази беше като първа среща, но с някакво приятно топло чувство за близост. Ари Тор знаеше, че му е даден втори шанс, за което беше дълбоко благодарен. Но знаеше също, че този шанс щеше да е и последен. Беше помъдрял след раздялата им и усещаше, че с нея бе станало същото. При последните си срещи двамата се бяха отнасяли с много повече уважение един към друг, отколкото преди, но може би и с по-малко страст. Все още беше дълбоко влюбен в нея, но в ласките им като че имаше доста по-малко вълнение. Не беше сигурен дали това е добро, или лошо.
Не беше дежурен тази вечер, както и целия следващ ден.
Погрижи се да изключи звука на телефона си, за да могат да се порадват на вечерта си, без да ги прекъсват.
— Интервюто не беше зле — каза тя, когато материалът за Сиглюфьордюр приключи. Сложи ръка на коляното му. — Жалко, че беше само по телефона. Какво е това за онази стара снимка?
— Добър въпрос — отвърна Ари Тор и ѝ разказа цялата история, започвайки с посещението на Хедин, смъртния случай в Хединсфьордюр и всичко, които той и Исрюн бяха успели да открият заедно.