Това, че разказваше, му помогна да се отпусне и тъй като беше добре запознат с фактите, разказът му течеше добре. Виното също помогна.
— Чудех се дали ще искаш да дойдеш с мен да се видим с Хедин утре вечерта — попита той, надявайки се на съгласието ѝ. Вече беше говорил с Делия и тя му бе казала, че с удоволствие ще покаже филма си на Хедин, като добави колко съжалява, че досега не му е споменала за него. — Той за първи път ще види филма от Хединсфьордюр — обясни той на Кристин.
— Каниш ме на кино? — усмихна му се тя.
— Нещо подобно.
— Звучи добре. Може да излезем и да се позабавляваме навън утре вечер — каза тя, после се наведе и прошепна в ухото му: — Но тази вечер ще се позабавляваме у дома.
38
Исрюн опита няколко пъти да се свърже с Ари Тор. Писна ѝ и след третото обаждане, на което той не отговори, му изпрати съобщение:
ОБАДИ МИ СЕ.
Мъжът, който твърдеше, че знае самоличността на младежа от фотографията, се наричаше Торвалдюр. Имаше телефонния му номер и изгаряше от нетърпение да му се обади и да задоволи любопитството си, но успя да се въздържи. Историята си беше на Ари Тор и беше добре първо да обсъди с него кой от двамата трябва да говори с човека. После реши, че едва ли има някакво значение дали ще говорят с него сега или на сутринта.
Баща ѝ беше сложил филма на пауза, когато тя стана, за да отговори на позвъняването по телефона. Навикът я беше отвел в старата ѝ стая, за да проведе разговора. Когато се върна във всекидневната с телефон в ръката, той се беше преместил от дивана на любимия си стол, където похъркваше мирно.
Няма причина да го будя, усмихна се тя на себе си. Филмът може да почака. Много обичаше стареца си, той неизменно беше добър с дъщеря си — винаги имаше време за нея.
Замисли се за Емил, който беше загубил любовта на живота си, без изобщо да го очаква, в онзи жесток побой. Как ли би реагирала тя, ако беше на негово място? Какво би направила, ако някой почука една вечер на вратата и пребие до смърт баща ѝ с бейзболна бухалка? Потръпна, усети как яростта ѝ се надига дори само при мисълта за това. Би искала отмъщение, нямаше никакво съмнение по въпроса, но докъде беше готова да стигне? Със сигурност не толкова далече, колкото Емил.
Като се замисли обаче, беше ли в състояние дори да си представи, че е в положението на човек, чийто свят се сгромолясва в една-единствена вечер? Престъпленията на Емил бяха непростими и тя беше поздравила полицията за залавянето му. Но може би беше прекалено лесно да стоиш отстрани и да съдиш. Може би беше прекалено сурова в преценката си за този човек, знаеше си, че е склонна към крайни оценки. Но най-малкото трябваше да признае, че би могла да разбере яростта, която го е завладяла. И нямаше никакво съмнение, че си беше разчистил сметките със Снори Елертсон и че отвличането на детето щеше да има траен ефект върху Роберт.
Полицейското изявление беше пристигнало половин час преди излъчването в ефир на новините и съобщаваше, че домът на родителите на Емил е бил претърсен, като споменаваше и за възможната му връзка с убийството на Снори. Исрюн бе свела съобщението до кратък материал, който излезе като част от новинарската емисия.
Беше мъчително да стиска сензационната новина, че Емил е убеден в участието на Снори в смъртта на Билджа, но беше обещала на контакта си, че ще пази новината до сутринта, а не би посмяла да тръгне срещу инструкциите му. Това би било нещо, което можеше да направи само веднъж, а дори и за новина от този калибър не си заслужаваше. Но макар и само за момент, ѝ бе хрумнало да го направи.
Имаше насрочено интервю с министър-председателя за следващия ден, точно когато историята за Емил и Снори щеше да стане публично известна. По принцип интервюто трябваше да е за промените в кабинета, но винаги имаше шанс да измъкне някаква реакция от Мартейн.
Исрюн тръгна към вратата, за да иде до колата си да вземе кутията на Никулас. Преглеждането на старите документи щеше да запълни времето ѝ, докато чака Ари Тор да звънне.
Обратно в старата си стая, тя затвори вратата зад себе си. Леглото ѝ беше там, където винаги си е било, но стаята сега бе превърната в спалня за гости и място за съхранение на книги, за които вече няма място във всекидневната.
Потръпна от неудобство, когато започна да рови в документите на този мъртъв непознат, имаше чувството, че си завира носа в нещо, което не е нейна работа, или надзърта в чужди прозорци. Сложи спестовните книжки настрана, защото от тях не можеше да научи нищо. Обаче писмата бяха наистина интересни. Единствено писмото, за което Никулас ѝ беше споменал, беше от Гудмундюр. Останалите сякаш бяха главно от приятел, който живее във Вестфьордс и рядко е ходел в Рейкявик. В кореспонденцията му с Мариус имаше топлота, истинска загриженост за него и чести въпроси за състоянието на финансите им с Йорун.