— Повече от вероятно.
— Така, явява се въпрос — обяви Исрюн, щастлива да разнищва историята. — Какъв човек е бил този младеж и как се е отразило присъствието му върху тази изолирана група хора?
— Да се надяваме, че ще открием това утре — каза Ари Тор и Исрюн усети възбудата в гласа му.
За миг се зачуди дали и двамата не гледат на историята като на завладяваща игра, загадка с решение, което не засяга нито един от двама им, просто приятно забавление в дълбоката зима. Дали не забравяха, че хората, които обсъждат, бяха реални мъже и жени, изпитвали радости и скърби? Сега, половин век по-късно, освободени от всякаква отговорност, тя и Ари Тор ровеха в живота на тези хора — дори и в техните лични книжа — за да открият дали един от тях не е извършил убийство. Потръпна леко от мисълта.
— Чакам сведения и от местната акушерка — добави Ари Тор. — Може би тя ще хвърли някаква светлина върху положението там.
— Още ли е жива? — изненада се Исрюн. — Акушерката, изродила Хедин?
— Не, нямаме чак такъв късмет. Жената, която понастоящем е акушерка в Сиглюфьордюр, ще прегледа старата документация. Да видим какво би могло да изскочи оттам.
— Сигурен ли си, че е отишла акушерка от Сиглюфьордюр?
— Защо питаш?
— Защо мислиш, че акушерката е дошла от Сиглюфьордюр, а не от Олафсфьордюр?
— Самите те са били от Сиглюфьордюр, затова го смятам за по-вероятно, а пътуването от Олафсфьордюр е много по-дълго. Но имаш право. Утре ще проверя.
— Утре и двамата ще сме заети, имам нужда от малко сън — хвърли тя поглед към часовника. — Утре съм на смяна, отново.
— Поне имаш някакво разнообразие — горчиво отбеляза Ари Тор. — Нямаш два еднакви дни.
— Това е вярно — отвърна тя замислено, питайки се дали младият мъж не се отегчава в градчето си на северното крайбрежие. — Но хората бързо прегарят на тази работа — добави тя, сякаш за да го окуражи. — А и сигурността в журналистическата работа е нулева. Завиждам ти за твоята. Можеш да останеш на работа в силите на реда, докато се пенсионираш — каза тя през смях, очаквайки същата реакция и от него.
Вместо това последва мълчание.
— Както и да е — продължи тя. — Трябва да приключваме. Има още едно убийство, което трябва да отразя утре. На Снори Елертсон.
— Видях го по новините. Случаят не е ли разрешен вече? — попита той. — Не беше ли убит от похитителя на детето, нали по същата причина е отвлякъл и момченцето? Предположих, че е някакъв вид отмъщение, вероятно Снори е бил замесен в нападението срещу съпругата на мъжа.
Исрюн беше съобщила за разрешаването на случая с отвлеченото дете по време на новините и беше споменала теорията, че Емил е търсил отмъщение за смъртта на жена си. Все още нямаше причина убийството на Снори да бъде намесено официално, но Ари Тор явно беше събрал две и две. Помисли внимателно, преди да отговори. Реши да му се довери.
— Така изглежда, но моля те, не споменавай на никого за това. Може ли да го запазим само между нас двамата? Утре сутринта ще представя материал по него. Можеш да си представиш шоковата вълна, ако се окаже, че синът на Елерт Снорасон е пребил млада жена до смърт.
Последва моментно мълчание.
— Представям си какво ще стане, ако се окаже, че не той го е направил — промърмори Ари Тор. — Че в действителност той няма нищо общо с убийството…
40
Когато разговорът на Ари Тор с Исрюн приключи, той забеляза, че на телефона му има съобщения и от Томас. Бяха по-учтиви от нейното, но смисълът беше същият.
Томас беше на дежурство, затова му звънна веднага.
— А, скъпи синко. Надявам се, че не те безпокоя. Не беше заспал, нали?
— Не, изобщо не. Какво става?
Усети, че Томас се колебае, след което гласът му се превърна в скръбен бас.
— Новини от болницата, които трябва да ти предам, скъпо момче.
Ари Тор мигновено разбра какво би могло да е.
— Старата Сандра почина тази вечер. Бедното старо момиче. Дошло ѝ беше времето.
Ари Тор не отговори. Стоеше неподвижен и чувстваше как енергията се отцежда от него. В ума му проблесна гледката на полицейска кола, спираща на алеята в дъждовен следобед преди четиринайсет години. Полицаите бяха дошли, за да предадат на младежа лошата новина, че майка му е загинала в автомобилна катастрофа.
— Надявам се, че не си много разстроен. Тя имаше хубав дълъг живот.
— Благодаря, че ми съобщи — кратко отряза Ари Тор. — Ще дойда да се видим утре.
— Почивай си утре, ще се видим в неделя — отвърна Томас.