— Лека нощ.
Ари Тор остана вцепенен на мястото си.
Плака, когато майка му почина, не можеше да контролира потока от сълзи. Сега изпитваше нужда да заплаче, но отказваше да ѝ се поддаде.
Скръбта му беше примесена с дълбоко съжаление. Защо не беше направил усилие да посети старата госпожа?
Докато се влачеше нагоре по стълбите, мислите му се върнаха в студения есенен ден на погребението на майка му.
Легна до Кристин, но не искаше да заспи.
Какъв жалък слабак се беше оказал, искаше да избегне трудното сбогуване. Срамуваше се от себе си и знаеше, че това е нещо, за което ще съжалява до края на живота си.
41
У дома в малкия си апартамент Исрюн се опитваше да заспи, но думите на Ари Тор не излизаха от ума ѝ.
Въртеше се в леглото, докато накрая успя да намери спокойствие.
Когато на следващата сутрин се събуди обаче, откри, че в главата ѝ се е настанила нова идея.
Ами ако Снори наистина не е бил замесен в нападението върху онази нещастна жена? Ами ако е бил невинен? В случай че е така, защо Емил е бил убеден, че е замесен по някакъв начин в побоя?
Възможно ли е това да е била някаква злостна политическа машинация, дело на противниците на бащата на Снори? В ума ѝ се завъртяха безброй идеи.
Беше първа в нюзрума и веднага щом влезе, се опита да се свърже с контакта си в полицията, макар да знаеше, че доста насилва границите на взаимоотношенията им. Изпитваше лек срам наистина: сега го използваше само като източник на информация, но едно време, макар и за кратко, бяха двойка.
Бяха се виждали няколко пъти и той не криеше интереса си към нея. После, една вечер, тя реши да придвижи нещата крачка напред, да спи с него веднъж и да види къде ще ги отведе това. Беше свестен мъж: приятен и стабилен, да не говорим, че изглеждаше много добре. Покани го в апартамента си, но когато се стигна до решителния момент, тя не успя да се преодолее. Измъкна се с някакви глупави извинения и го помоли да си тръгне. Чувстваше се неловко сама с него, не искаше да го допусне прекалено близо до себе си. Знаеше много добре защо бе всичко това: все още не се беше възстановила от нападението и изнасилването преди няколко години. Вероятно никога нямаше напълно да преодолее изживяването.
Сега отново имаше нужда от него, каза тя на телефонния му секретар, за да отговори само на един-единствен въпрос: откъде беше стигнала до Емил информацията, че Снори стои зад нападението?
Няколко минути по-късно контактът ѝ звънна. Исрюн се оказа права в подозрението си, че вече му е досадила с исканията си, но въпреки това той каза, че може „да разбере амбициите ѝ“. Тя се усмихна вътрешно, наясно беше защо е изпълнен с желание да ѝ съдейства.
— Преди известно време в партията са се носели слухове в подобна насока.
Отговорът, който получи, когато попита за коя партия говори, я изненада: беше партията на самия Елерт Снорасон.
— На Емил звъннал човек, активен в партийните дела по онова време, някой си на име Ной. Изглежда нормален мъж, работи в строителна фирма. Казал му, че чул за участието на Снори в нападението преди две години и че му било неприятно да пази подобен род тайни. Когато момичето, Билджа, накрая починало от раните си, решил да предаде информацията на партньора ѝ, направо добрият самарянин. Всъщност не дал името си, но позвънил от мобилния си на домашния телефон на родителите на Емил, така че не беше трудно да го проследим. Говорих с него, най-невинният човек, когото можеш да си представиш, но успя да завърти цялата тази каша само с един телефонен разговор. Когато го разпитвахме, Емил призна, че това било капката, която преляла чашата. Не забравяй, всичко това си остава само между нас, Исрюн, но според него той винаги е знаел, че Роберт е главният заподозрян, а телефонното обаждане само му дало важната информация, че е замесен и втори човек. Бил решен да си отмъсти и започнал да следи Роберт и семейството му, влязъл във връзка и със Снори и го подвел да иде на тихо място. И там го прегазил.
На Исрюн ѝ прилоша от описанието на контакта ѝ, но се опита да се постави на мястото на Емил: да си принуден да наблюдаваш как партньорът ти постепенно губи битката с живота след жесток побой.
— Ще отворите ли отново случая с нападението върху Билджа?
— Сигурно. Снори се отърва вече, ако мога да се изразя така. Но отново ще разпитаме Роберт. Въпреки това не смятам, че ще успеем да докажем вината му след всичкото това време. Като го гледам, хлъзгав е като змиорка.
Исрюн му благодари за отделеното време и обеща да го покани на питие, когато и двамата са свободни за среща. Незабавно съжали, че го направи, не искаше да му дава никакви надежди, но пък си заслужаваше да поддържа интереса му.