Бързо излезе от кухнята, но спря в коридора и попита:
— Тук ли ще си по обяд?
Роберт трябваше да отиде на лекции, но беше решил да не излиза от къщата, докато не смени ключалките. Не беше излъгал, когато каза на Суна, че е предпазлив по природа.
— Предполагам.
— Бреки ще доведе Кяртан. Ще имаш ли нещо против да не се връщам? — попита тя притеснена.
Роберт нямаше високо мнение за бившия на Суна.
— Няма проблем — отвърна той. — Само още нещо… — започна той, докато тя се готвеше вече да затвори вратата след себе си. — Той не те притеснява, нали?
— Кой, Бреки?
— Да. Знаеш какво каза адвокатът: не трябва да влизаш в контакт с него във връзка със спора ви. От сега нататък всичко ще се урежда между адвокатите.
— Не се тревожи за Бреки, мога да се справя с него — добави тя с усмивка.
5
Стомахът на Исрюн се сви на възел от страх, когато зае мястото си на седалката в самолета, който щеше да я прибере от Фарьорските острови у дома в Исландия. Полетът до островите беше приятен, но никога нямаше да забрави приземяването: снижаването на машината, подходът, докато се промъква между извисяващите се планини, които бяха ужасяващо близо. Като си затвори очите, само влоши нещата, защото въображението ѝ съвсем се развихри, когато внезапна турбуленция направи кацането още по-драматично. Щом излезе от самолета, човек от екипажа ѝ пожела приятен престой, явно бе забелязал колко е пребледняла.
— Полетът беше приятен — заекна Исрюн. — Като се изключи приземяването.
— Приземяването? — попита той, явно изненадан. — Днес беше абсолютно меко. Добри условия, само малко турбуленция.
Сега, докато закопчаваше колана, тя си каза, че излитането със сигурност ще е по-добро от кацането.
Няколкото дни, прекарани на Фарьорските острови, не бяха за удоволствие, всъщност точно обратното. Много обичаше хората, които познаваше тук, беше идвала няколко пъти с родителите си. Сега обаче беше дошла сама, за да се види с майка си, Ана.
Ана беше родена на Фарьорските острови в семейство на рибари. И двамата ѝ родители сега бяха мъртви, но тя поддържаше близка връзка с двете си сестри, които още живееха на островите. Беше се преместила в Исландия на двайсет години, когато срещнала исландеца Ори, работил на островите едно лято. Разказа на Исрюн, че било любов от пръв поглед. Издигнали си къща в „Копавогюр“, а много по-късно се преместили в предградието „Графарвогюр“. Ана беше завършила специалност „Литература“ в Исландския университет, а Исрюн бе родена няколко години след като майка ѝ се дипломирала.
Ори караше камиони и автобуси, за да изкарва пари, докато Ана, след като завършила образованието си, основала малка издателска къща с намерението да запознае Исландия с фарьорската литература. След като публикувала няколко пре водни книги, решила да разшири бизнеса и с творби за деца. А в последните няколко години опита късмета си и с пътеводители, които се оказаха много успешно начинание.
Макар книгите да им бяха осигурили финансова стабилност, бракът на Ана и Ори не се оказа така стабилен. Ори реши да се включи в туристическия бизнес, като целта му беше да натрупа малко пари във валута. Това беше особено привлекателно по времето, когато по-голямата част от Исландия беше засегната от валутния контрол, въведен след финансовия срив от 2008 г., който ограничи достъпа до чуждестранна валута. Надяваше се да се възползва от пътеводителите на Ана, използвайки ги за реклама на собственото си начинание. Купи един скромен автобус и после добави още един. Вторият беше пословичната капка, която преля чашата. Ана наближаваше шейсетте и бе уредила да продаде издателския си бизнес при условия, които щяха да ѝ позволят да се оттегли от работа. Ори беше седем години по-възрастен от нея, но не показваше никакво желание да намали темпото и изобщо не се зарадва на решението ѝ да продаде бизнеса си. Исрюн седеше и гледаше как спорът между родителите ѝ ескалира в скандали.
— Купих нов автобус — подхвърли той над чинията си една неделна вечер.
— Един не е ли достатъчен? — запита невинно Исрюн.
— Да. Но аз купих още един, поръчах го от Германия.
— Друг автобус? — попита рязко Ана, втренчила поглед в съпруга си, явно опитвайки се да овладее гнева си в присъствието на дъщеря им.
— Взех го на добра цена — продължи той. — Само на сто хиляди километра е, но това е нищо. Освен това има air conditioning — каза той, произнасяйки последните две чужди думи с американския акцент, който бе прихванал по време на едногодишния си престой в САЩ през 80-те години.