Така, замисли се тя, значи полицията работи по предположението, че Снори е виновен и че зад слуховете има някаква истина.
Само че нейната собствена теория беше точно обратната.
Възможно ли е този Ной или човек, когото той познава, да е разпространил слуха за Снори? Възможно ли беше някой в партията на баща му да стои зад това?
Сега, когато знаеше за политическата принадлежност на Ной, беше въпрос само на няколко минути да намери пълното му име. Беше на трийсет и четири и наистина работеше в строителна фирма. Останалата информация за него в интернет не представляваше специален интерес, не и докато не започна да преглежда неговите снимки в мрежата.
На стара снимка в партийния уебсайт той стоеше до човек, когото Исрюн познаваше много добре. Застанали рамо до рамо, там бяха председателят на младежкото крило Ной и заместничката му, която сега беше съветник на министърпредседателя: Лара.
42
Ари Тор се събуди.
Беше прекалено рано да звънне на човека, за когото Исрюн му беше казала, че може да идентифицира младежа от фотографията, затова, като внимаваше да не събуди Кристин, той навлече дънките и дебел пуловер и седна навън на верандата пред спалнята. За първи път спеше в главната спалня на къщата, досега се беше задоволявал с една по-малка стая с тесен единичен креват, сякаш не желаеше да признава самотата си, като спи сам в голямо легло.
Къщата беше двуетажна, боядисана в червено, леко занемарена, горният етаж със скосени стрехи. Там бяха спалните: малката и голямата, както и една допълнителна стая, плюс стълбищната площадка с красива ниша с прозорец, под който имаше място за сядане. Таваните бяха ниски, стаите стари и уютни. Долу имаше всекидневна, кухня, стая за гледане на телевизия и старомоден килер за провизии — прекалено голям за сам мъж, но идеален за двама, а вероятно и за по-голямо семейство по-късно.
Наслаждаваше се на свежия планински въздух, седнал навън на балкона на табуретка, която бе изнесъл. Срещата с Кристин, ако изобщо можеше да я нарече така, надмина и найсмелите му очаквания. Може би все още имаше надежда за тях двамата като двойка. Тази къща в Сиглюфьордюр имаше много уютна атмосфера, може би не беше чак толкова лоша идея да се установят тук, стига Кристин също да е щастлива. Във въображението си вече виждаше дечица, които трополят нагоре-надолу по стълбите.
Когато студът започна да си проправя път през пуловера му, той влезе тихо вътре, мина на пръсти покрай Кристин, която спеше спокойно в неговото легло, и слезе в кухнята, където си направи чай, свари кафе за нея и препече филийки. Върна се горе с препълнен поднос.
След закуската в леглото излязоха да се поразходят из града точно когато той започваше да се оживява. Говореха си за ежедневни дреболии, потвърждение, че връзката им отново е в нормалното русло.
Беше почти единайсет, когато Ари Тор се обади на Торвалдюр, докато Кристин пазаруваше за вечеря в кооперативния магазин.
Набираше номера изпълнен с надежда, чудеше се дали вече не е по-близо до срещата с младежа от фотографията лице в лице.
— Ало? — отговори сериозен глас.
— Добро утро — поздрави Ари Тор. — С Торвалдюр ли говоря?
— А кой се обажда?
— Казвам се Ари Тор. Разбрах, че си звъннал в нюзрума снощи, след излъчването на интервюто с мен, когато беше показана снимката на младежа с бебето в ръце.
— Точно така. Ти си полицаят от Сиглюфьордюр? — попита Торвалдюр.
Ари Тор забеляза, че мъжът говори с акцент и че гласът е на стар човек.
— Да, аз съм.
— Радвам се да те чуя. Наричай ме Тор. От години никой не ми е казвал Торвалдюр. Норвежците винаги ми викаха Тор, когато им беше трудно да се справят с името ми.
Сега вече Ари Тор се досети, че е доловил норвежки акцент.
— Дълго си живял в Норвегия, а?
— Да, заминах там, когато бях на двайсет, през 1960. Върнах се едва преди няколко години. Всеки иска да се завърне у дома накрая, нали така? Запознах се с Антон в Норвегия. Веднага го разпознах на фотографията. Направена е в Хединсфьордюр, нали?
— Точно така — потвърди Ари Тор.
— Е, познавах добре Антон. Работеше в петролна компания, когато пътищата ни се кръстосаха. Бях приключил с изпитите си там и двамата дълго време работихме за една и съща фирма. Той никога не е учил в университет. Разбираш ли, не беше завършил гимназия в Исландия. Но имал стипендия и беше учил в някакъв земеделски колеж в Норвегия. Мисля, че беше учил година там, а после дойде да работи в петролната компания. Можеше да прави всичко — истински майстор, да знаеш. Нямаше никакво значение, че нямаше научна степен, мисля си, че би могъл да стигне много високо, наистина. Дълго време бяхме единствените исландци в компанията, затова толкова се сближихме според мен.