— Знаеш ли кой го е помолил да напусне?
— Този, който платил за образованието му. Доколкото схванах, той е уредил всичко.
— И тази стипендия е била част от уговорката? — попита Ари Тор, мислейки си, че отношението на Гудмундюр към Антон е било наистина много особено.
— Мили боже, не — възкликна Торвалдюр. — Получил я покъсно, малко след смъртта на жената. Мъжът дошъл да се види със семейството на Антон. Той си го спомняше много добре, защото се страхувал, че ще трябва да се върне да работи в Хединсфьордюр, което било последното, дето искал. Но се оказало, че мъжът искал да му благодари за работата, като плати пътуването му до Норвегия и му даде достатъчно пари да учи там една зима. Но накрая нещата се подредиха така, че Антон се върна в Исландия само веднъж като гост. Същото важи и за мен, предполагам. Макар че сега се върнах да живея тук, продължавам всеки ден да се чувствам като турист.
Още една изненада от Гудмундюр. Ари Тор се замисли дали зад цялата тази щедрост не лежи нещо съвсем различно от чистия алтруизъм. Обаче Торвалдюр едва ли щеше да му даде отговор на този въпрос, затова насочи разговора в друга посока, към мнението на Делия, че къщата в Хединсфьордюр е била обитавана от духове.
— Антон споменавал ли е някога, че в къщата има привидения?
— Привидения? — Изненадата в гласа на Торвалдюр беше очевидна. — Не си спомням подобно нещо. Но нямаше и нищо приятно, което да каже за мястото. Повтаряше, че било ужасно за живеене, но не си спомням да е споменавал, че е виждал призраци там.
Тогава Ари Тор му цитира думите на Делия: „Каза, че видял нещо неестествено… или, да, нещо противоестествено“.
Торвалдюр замълча за момент.
— Е, сега, като го спомена, спомням си нещо подобно — каза той накрая.
— А помниш ли какво е искал да каже? — попита нетърпеливо Ари Тор.
— Помня смътно… точно така. Беше нещо за кърменето. Трудно е да повярваш, но е така. Спомена нещо веднъж, когато жена ми кърмеше сина ни, но не си спомням подробности — позасмя се той.
Има нещо зловещо в цялата история, помисли си Ари Тор, някакъв необясним инцидент, пазен в дълбока тайна. Беше сигурен, че се приближава до решението, но трябваше да порови още по-дълбоко.
— И това е всичко, което е казал?
— Доколкото си спомням. Каза само, че като гледал как жена ми кърми нашето момче, се сетил за нещо, което дълги нощи не му давало да заспи. Каза, че било нещо противоестествено, да, мисля, че точно тази дума използва. Странен израз като този ти се забива в главата.
— Много ми помогна — благодари му Ари Тор. — Имаш ли нещо против да ти се обадя пак, ако възникнат други въпроси?
— Заповядай. Не се случва често да разговарям за толкова свестен човек. Имаше малко приятели в Норвегия и не познаваше добре роднините си в Исландия, тъй като беше напуснал страната съвсем млад. Споменът за Антон ще умре с мен.
— Трябва да попитам още нещо — добави Ари Тор. — Изглежда сигурно, че Антон е бил в Хусавик, когато жената е умряла, но струва ли ти се, че съществува, макар и дребна вероятност, да е имал нещо общо с нейната смърт?
— Искаш да кажеш дали не я е отровил той? — попита изумен Торвалдюр.
— Да, има ли такава вероятност?
— Да не си се побъркал, млади човече? — избоботи Торвалдюр, повишавайки глас.
Ари Тор не бързаше да отговори, остави Торвалдюр да продължи.
— Той беше чудесен човек. Самата идея е нелепа. Дума да не става — заяви Торвалдюр, успокоявайки се. — Антон категорично не беше убиец.
43
В събота следобед Исрюн успя да се свърже с Ной. Когато се представи, той веднага стана подозрителен.
— Моля? Защо ми се обаждаш? Не записваш, нали?
Тя го увери, че няма никакво намерение да записва разговора им.
— Да не е нещо, свързано с електроцентралата, по която работим? — попита той, но по гласа му Исрюн можеше да заключи, че и той не го смята за вероятно. Явно подозираше причината за обаждането, но не затвори, сигурно защото искаше да разбере какво става. — Това е нещо, което не мога да коментирам, не е в моите правомощия. Всички запитвания трябва да минават през служителя, отговарящ за медиите — продължи той.
Изобщо не се поколеба коя тактика да използва с него.
— Въпросите ми нямат нищо общо със строителството — заяви тя бодро. — Искам да те питам за нещо съвсем различно. Можеш да говориш свободно, защото ще се погрижа да не споменавам името ти във връзка с нищо, което си ми казал.
Подбираше думите си внимателно: ако той изпуснеше нещо горещо, тя щеше да го използва по един или друг начин. Единственото, което на практика му обещаваше, беше да не го назове като свой източник.