Ари Тор се замисли за руините. Около тях витаеше някакво зловещо усещане, особено когато се приближи съвсем близо до тях. Ако Йорун беше отнела живота си заради депресия, какъвто, изглежда, беше случаят, дали фиордът ѝ беше повлиял толкова зле, или къщата и хората, които живееха там?
— Спомням си, че това, което ми липсваше там, беше музиката, колкото и странно да ти прозвучи — каза внезапно Бьорг.
Тя се изправи и отиде до старомоден грамофон в ъгъла на стаята. В стаята не се виждаха плочи, но на него имаше плоча, когато тя вдигна капака. Тя сложи игличката върху плочата и стаята се изпълни със стара мелодия, английска балада от военните години.
— Вера Лин? — попита Кристин.
— Умно момиче — похвали я Бьорг, като отново седна. — Живях в бурни времена: Световна война, после Студена война и какво ли не още. — Тя отново въздъхна, сякаш тълпящите се спомени ѝ идваха в повече.
— Спомняш ли си хората, които живееха там по онова време? — попита Ари Тор, в момента интересът му към баладите не беше особено голям. — Знаеш ли колко души бяха?
— Четирима. Две двойки. Помня новината за смъртния случай там следващата година. Не се писа много по медиите, но имам чувството, че е било ужасна трагедия.
— Не е ли имало и работник? Младеж? — подсети я Ари Тор, въпреки че след разговора с Торвалдюр знаеше какъв отговор да очаква.
— Не, не си спомням да съм видяла друг човек там, едва ли бих го забравила. Защо питаш?
Ари Тор нямаше желание да се впуска в подробности, затова ѝ зададе друг въпрос.
— Знаеш ли защо не са повикали акушерката от Сиглюфьордюр?
— Сигурлауг? Тя беше няколко години по-голяма от мен и вероятно не е посмяла да тръгне по този маршрут. Мога да ти кажа, че хич не беше лесен.
— Хубаво е, че ти си успяла да отидеш — похвали я Кристин.
— Родила е здраво момченце с твоя помощ.
— Точно така, скъпа — отвърна Бьорг. — Беше работа, която ми носеше много радост. Да помагаш на другите е прекрасно. Ти със сигурност го разбираш. Не каза ли, че си лекарка?
Кристин кимна, но не отговори на въпроса.
— Вероятно ще ти е приятно да видиш момчето, което си изродила там? — предположи тя.
Ари Тор остана с впечатлението, че иска да смени темата.
— Хубава идея — грейна от удоволствие Бьорг. — Ако го видите, може да му кажете, че винаги е добре дошъл тук.
Ари Тор и Кристин обсъдиха в подробности посещението по пътя обратно към Сиглюфьордюр, не споменаха единствено забележката на Бьорг, че са прекрасна двойка.
Дъждът беше спрял, затова Ари Тор се съгласи да се отбият в Хединсфьордюр, тъй като мястото бе събудило интереса на Кристин и тя искаше да види руините на фермерската къща.
— Надявам се, че си с добри обувки — отбеляза той.
Тръгнаха мълчаливо под тежките облаци. Като стигнаха руините, на Ари Тор му хрумна идея. Последния път когато беше тук, се беше запитал дали и Йорун, и младежът не бяха загубили живота си на това място, но сега знаеше, че не е така. Само духът на Йорун почиваше в лагуната.
Частица от него искаше да вярва, че непосредствената близост до мястото, където тя беше починала, го е повела по пътя към истината, че може би Йорун му е пошушнала решението на загадката, но беше прекалено земен по природа, за да повярва в подобна идея. Въпреки това по гърба му пролази тръпка. Сега, когато беше във фиорда, като че можеше да види всичко по-ясно, отколкото преди, фактите и разказите на хората започваха да се напасват в едно цяло. Имаше нужда обаче от още информация, преди да може да провери теорията си.
В този момент небесата се отвориха и рукна дъжд. Ари Тор и Кристин се ухилиха един на друг и хукнаха да се скрият в колата, все едно ги гонеха дяволи. Кристин се опита да завърже лек разговор, когато седнаха в колата, но той само кимаше разсеяно. Трябваше да звънне на Исрюн и да я помоли да провери внимателно влоговите книжки на Мариус, може би отново да прегледа по-задълбочено и някои други негови документи. После щеше да изслуша пак записа от разговора на Исрюн с Никулас и да поговори още веднъж с Торвалдюр. След това можеше да се наложи да помоли Исрюн да зададе още няколко въпроса на Никулас.
Вместо да запали и да потегли към Сиглюфьордюр, той се обърна към Кристин, която му се усмихваше изпод мократа си коса.
— Искам да ти разкажа една странна история… — започна той —… истинска история, която завършва с ужасна смърт точно тук, в Хединсфьордюр преди половин век.