Исрюн трудно можеше да повярва, че Мартейн е толкова невинен, колкото Лара се опитваше да го изкара.
— И Снори никога не е чул този слух? — попита тя.
— Разбрах, че са го обсъждали, Снори и Елерт. Мартейн разбрал за разговора им. Но Снори не си спомнял нищо и не бил в състояние да каже къде е бил. Казал, че никога не е нападал никого, но не можел да е сигурен. Баща му не беше готов да поеме риска и веднага се оттегли от политиката. Разбира се, всички се постарахме полицията да не разбере нищо. Така че никой не пострада. Елерт вече остаряваше, а Мартейн беше все така популярен. Ясно беше, че при дадените обстоятелства именно той ще оглави правителството. И точно това стана.
— Никой не пострада? Снори е мъртъв.
— Не съм го убила аз! — викна Лара. После млъкна и каза по-спокойно: — Ще го използваш, нали?
— Можеш да заложиш живота си, че ще го направя — отвърна Исрюн, изправяйки се.
— Ще си подам оставката. Мартейн няма нищо общо с това.
Исрюн остави пари за капучиното си и излезе, без да каже и дума.
46
Главната редакторка Мария беше дежурен редактор тази събота.
Исрюн се настани на стол в офиса ѝ.
— Изплюй камъчето — подкани я Мария. — Каква е последната сензация?
— Пълната история на една абдикация — отвърна Исрюн, доволна от себе си.
Историята сама се беше написала и щеше да предизвика голям смут. Ясно беше, че сега няма да има интервю с министър-председателя. От офиса му бяха отменили срещата, без да дават причина. За първи път връзките с медиите не се осъществяваха от Лара и в официалното писмо нямаше и найслаб намек за извинение от страна на правителствения служител.
— Нещо ново? — попита Мария.
— Би могло да се каже — отвърна Исрюн. — Всичко е започнало с нападението върху Билджа, жената на Емил.
— Да, знам за нея, тя почина наскоро, нали, без да се върне в съзнание.
— Точно. И така, когато става нападението преди две години, нападателят явно е отишъл на грешен адрес. Роберт е бил главният заподозрян на полицията, но така и не успели да докажат нищо. След станалото Емил не се възстановил психически. Знаел, че Роберт е виновен, но не направил нищо, поне не и веднага. Приблизително по същото време с нападението са били предприети стъпки за създаване на правителство на националното единство начело с Елерт Снорасон. Обществена тайна било, че синът му Снори е безнадежден алкохолик…
— И вероятно наркоман — добави Мария.
— Както знаеш, Мартейн е бил принцът наследник на партията. Бил заместник-председател и като цяло смятан за изключително компетентна личност. Бил също и стар приятел на Снори, въпреки че напоследък направи всичко възможно да омаловажи приятелството им. Снори споделил с него, че е минал през много труден период на пиянство, вероятно съчетано с употреба на наркотици, и че му се губи цяла седмица. По случайно съвпадение нападението над Билджа е станало в същата тази седмица и тук вече нещата стават интересни…
Исрюн направи пауза и видя, че Мария чака нетърпеливо останалата част от историята. Това означаваше точка в нейна полза.
— На някого му хрумнала умната идея да обвинят Снори за нападението, но не публично, а само като слух вътре в редиците на партията. Историята не се разпространила много, но успяла да стигне до ушите на Елерт. Той говорил със сина си, който признал, че няма спомен какво е правил в онзи ден. Елерт бързо си подал оставката по „лични причини“, Мартейн поел ръководството на партията и станал министър-председател на правителството на националното единство. Останалото е история, както казват. Той е млад мъж, който вече е стигнал далече и несъмнено ще остави неизличим отпечатък в нашата политическа история.
Исрюн спря, за да си поеме дъх.
Мария използва възможността, за да зададе очевидния въпрос.
— И на кого е хрумнала умната идея?
— На премиерската съветничка Лара. По-рано днес ми призна, че идеята била нейна и че именно тя се е погрижила лъжата да стигне до Елерт. Няма да пропусна да го спомена в материала си. Останах с впечатлението, че тя ще подаде оставка. Не бих се изненадала, ако двамата с Мартейн скоро обявят връзката си официално, особено сега, когато тя е решила да жертва кариерата си за мъжа, когото обича. Вероятно той ще ѝ намери някаква приятна синекура по-късно, когато всички забравят историята.
— Жертвала се за Мартейн? — Мария скочи на крака. — Той има ли някакво участие в това?