— Тя категорично отрече, че той има връзка с това — каза Исрюн. — Но аз не съм убедена.
Мария мълчеше замислена.
— Това е невероятно. Мислиш ли, че може да свали правителството?
— Трудно е да се каже — отвърна Исрюн. — Лара се е погрижила лъжата да не стигне до много уши, а Мартейн естествено ще отрича, че е знаел нещо.
— А ти как се добра до всичко това? — Сега Мария кръстосваше стаята.
— От един от членовете на партията, човек, на когото Лара е разказала историята за участието на Снори в нападението. Името му е Ной. Когато Билджа починала в болницата, той вече не можел да си държи устата затворена, обадил се на Емил и му разказал цялата история как Снори е пребил Билджа. Не е знаел, че е лъжа. Емил решил, че е време за отмъщение. Предполагам, че през тези две години омразата се е трупала бавно в него.
— Какъв ужас — възкликна Мария. — Значи той си го е изкарал на Снори, който е нямал нищо общо с нападението?
— Не е лесно да се каже доколко ясно е разсъждавал. Със сигурност е вярвал, че Роберт и Снори, и двамата, стоят зад нападението. Подмамил Снори на място, където никой нямало да ги види, и го убил. Изглежда е взел колата на родителите си и е прегазил невинен човек. Знаем какво направи на Роберт, но няма начин да знаем как би могло да завърши това, ако Емил не беше задържан.
Мария седна на мястото си с въздишка.
— Направо не мога да повярвам. Ако разбирам нещата правилно, убит е един невинен, докато Роберт, човекът, който най-вероятно стои зад жестокия побой, може да се измъкне.
— И вероятно ще се измъкне. Но Емил ще бъде обвинен. Ще лежи с години или ще го затворят в психиатрична болница.
— А Мартейн? Можем ли да го заковем?
— Сигурна съм, че той е бил зад това, а не Лара. Очевидно е, не мислиш ли? — обърна се към нея Исрюн. — Знаеш го какъв е. Представя се за страхотен човек, но е абсолютно безмилостен. Има си причини да стигне толкова далече за толкова кратко време.
— И така, как ще подходим към историята? Имаш ли нещо, което може да го уличи?
Исрюн не отговори директно на въпроса.
— Бих искала да пусна лек намек в материала си за новините — отвърна тя.
Знаеше обаче, че ако го направи, ще тръгне срещу здравия си разум, ще се поддаде на гнева и чувство си за справедливост.
— И какво доказателство имаш, че той стои зад тази конспирация? — попита възбудено Мария. — Ако той има пръст в нея, тогава това не е просто сензация, а най-големият политически скандал за години.
Исрюн се поколеба.
— Нямам директно доказателство… но е толкова очевидно…
— Ти да не си полудяла? — кресна Мария по-скоро от разочарование, отколкото от гняв. — Не излъчваме обвинения срещу министър-председателя само защото на теб ти е хрумнала някаква конспиративна теория, Исрюн, знаеш го. Материалът ти за новините може да е за поквара в партията му и за участие на неговата съветничка в ужасна трагедия. Да оставим зрителите сами да си вадят заключенията — реши тя. — Но и така е страхотна сензация — добави тя, възвръщайки си самообладанието.
Исрюн кимна.
През цялото време знаеше каква ще е реакцията на Мария. Смяташе също, че познава Мартейн достатъчно добре, и беше сигурна, че той ще преживее бурята.
47
В Сиглюфьордюр вече се свечеряваше, беше време да тръгват за Делия. Времето беше доста ветровито, откъм океана нахлуваше свеж северен вятър. Ари Тор бе използвал пълноценно деня си и събра информацията, от която имаше нужда, за да подкрепи теорията си. Двамата с Кристин се бяха върнали отново в Олафсфьордюр, за да посетят за втори път пенсионираната акушерка. Резултатът от разговора им не беше съвсем убедителен, но теорията се оформяше все по-ясно в ума му.
На вратата на къщата му на „Ейраргата“ се почука и когато той я отвори, с изненада видя Томас застанал пред нея. Той влезе бързо, без да чака да го поканят, за да се скрие от дъжда навън.
— Здрасти — усмихна се Ари Тор. — Влизай.
— Съжалявам, че те безпокоя. Зает ли си?
— Не особено. С Кристин се готвехме да излизаме. Отиваме да гледаме заедно с Хедин стар филм от Хединсфьордюр — каза той, решавайки, че това кратко обяснение ще е достатъчно.
— Звучи ми добре — отвърна Томас. — Исках само да разменим две думи на спокойствие.
— Разбира се — Ари Тор го покани с жест във всекидневната. — Кристин се приготвя горе — каза той и в този момент осъзна, че те двамата никога не са се виждали.
Чувстваше, че най-добре ще е нещата да си останат така, предпочиташе да държи света на объркания млад полицай, вкопчил се в Кристин, далече от света на стария сиглюфьордюрски полицай, съсипал целия си личен живот.