— Минах оттук и малко по-рано — каза Томас, след като седна.
— Ходихме до Олафсфьордюр.
— Днес стана нещо — започна Томас сериозно. — Исках да поговорим за това на четири очи.
Ари Тор усети, че го залива вълна от притеснение, не знаеше какво да очаква.
— Днес получих оферта за къщата — започна Томас колебливо.
— Оферта от купувач, а не потенциален наемател, както очаквах.
— Е… не се наложи да чакаш дълго.
— Да. Стана дори прекалено бързо, по-бързо отколкото си представях. Всъщност веднага след като пуснах обявата. Някакъв лекар, който живее в Лондон, но корените му били оттук. Оглеждал се за хубава къща тук горе и каза, че моята му се сторила съвсем като в мечтите му. Направи ми добра оферта, над исканата от мен цена. Каза, че не иска да изпусне възможността.
— Хубаво — каза Ари Тор. — Трябва да го обмислиш внимателно.
Томас погледна встрани.
— Ние вече приехме офертата — каза той притеснен.
— Моля? — почти заекна Ари Тор.
— Да. Жена ми каза, че не можем да си позволим да отхвърлим подобно предложение. Никак не е лесно да се продаде имот тук горе на толкова добра цена.
— Значи ще вземеш отпуск? — попита Ари Тор, сърцето му се разблъска при мисълта за предстоящата промяна.
— Не, момчето ми. Подавам оставка — поправи го Томас с неловка усмивка. — Време е да опитам късмета си другаде. Ще започнем всичко наново долу, на юг.
Ари Тор не каза нищо.
— Постът ми ще бъде обявен за вакантен и бих желал ти да кандидатстваш за него — продължи Томас. — Няма смисъл да казвам, че ще те препоръчам. Не мога да си представя, че ще те подминат.
Беше точно осем часът, когато Ари Тор и Кристин излязоха от колата ѝ пред малката къщичка, облицована с листове гофрирана ламарина. Бурята набираше сила. Вятърът заплашваше да ги отнесе, дъждът се лееше безмилостно. Улиците бяха почти пусти, малко хора изгаряха от желание да се противопоставят на стихиите.
Ари Тор натисна звънеца. Този път не се наложи да провеждат разговор през пощенската кутия. Делия незабавно отвори вратата.
— Влизайте — усмихна им се тя. — Ужасно време, нали?
— Благодаря. Това е… Това е Кристин.
— Радвам се да се запознаем, скъпа — отвърна Делия. — Проекторът е готов в кухнята. Доста тесничко е, така че ще трябва да се посбутаме малко, стига никой да не възразява.
Ари Тор и Кристин я последваха в кухнята, където той забеляза, че има само два стола и табуретка. Делия явно не бе очаквала допълнителен гост.
— Имаш ли още един стол? — попита я той.
Делия кимна, изчезна от стаята и се върна с още една табуретка.
Проекторът стоеше на кухненската маса, покрит със зелено-бялата си пластмасова предпазна обвивка, заедно с чаши за кафе и чиния навити на руло палачинки. На перваза на прозореца горяха две свещи и придаваха на стаята уютна атмосфера, докато бурята вилнееше отвън. Дъждът блъскаше силно по стъклата, а вятърът успяваше да се промъкне през цепнатините в неособено добре уплътнените крила на прозорците на старата постройка. В един момент на Ари Тор му се стори, че къщата ще се срути.
Той седна на едната табуретка, а Кристин се настани на другата до него.
— Да се надяваме, че Хедин ще хареса филма — подхвърли Делия от прага. — Някой ден ще трябва да го прехвърля на видеокасета за него.
— Това е много хубава идея — съгласи се Ари Тор, въздържайки се да посочи, че златната ера на видеокасетите отдавна е отминала.
Делия скочи на крак да отвори вратата веднага щом звънецът прозвуча. Покани Хедин в кухнята. Ари Тор стана, за да се здрависа с него.
Хедин кимна и промърмори нещо неясно. Беше облякъл най-хубавите си дрехи: кариран костюм, който изпълваше до пръсване, бяла риза и червена вратовръзка. Човек лесно можеше да си представи, че тези дрехи са били купувани по време, когато е бил доста по-млад и доста килограми по-лек.
Кристин стана, представи се и му подаде ръка.
— Добър вечер. Казвам се Хедин — каза той, сега вече с поясен глас.
— Настанявайте се всички. Има кафе — обяви Делия. — Приятна промяна е да имам гости, особено в такова време.
Хедин мълчаливо зае място до масата, очевидно без да обръща внимание на жизнерадостното поведение на домакинята.
Делия наля кафе по чашите, предложи мляко и захар и подкани гостите си да опитат палачинките.
— Да започваме ли представлението? — попита тя, включвайки проектора.
— Разбира се — съгласи се Ари Тор и се обърна към Хедин.
— Както знаеш, прегледах отново случая през последните няколко дни. Откако говорихме последния път, се случиха много неща, които хвърлят светлина върху станалото. Когато изгледаме филма, бих искал да споделя с всички вас теорията си за обстоятелствата около смъртта на Йорун.