— Теория? — възкликна изненадан Хедин. — Искаш да кажеш…?
Дишането му стана задъхано, плитко, сякаш се мъчеше да намери правилните думи.
— Трудно е да се каже с абсолютна сигурност какво точно е станало преди толкова много години — каза Ари Тор, опитвайки се да не звучи прекалено авторитетно. — Но мисля, че знам какво се е разиграло в Хединсфьордюр през онази зима.
Делия загаси осветлението в кухнята. Лампите във всекидневната също бяха изключени, така че единствената светлина идваше от свещите на прозореца и самия проектор. Възцари се чувство на очакване, също като в киносалон, преди филмът да започне. Атмосферата в стаята натежа от напрежение, а бурята отвън допринасяше за мрачното, почти зловещо усещане. Хедин промърмори нещо под нос, тежкото му дишане почти заглушаваше бръмченето на проектора. Седеше смълчан, докато образите започнаха да се движат и на кухненската стена се появи Йорун, която им се усмихна. Тази вечер може би щеше да разкрие защо тя бе починала толкова внезапно.
Ари Тор вече беше гледал лентата, но независимо от това филмът имаше същия завладяващ ефект и върху него. Духът на отдавна отминалите времена изпълни кухнята, а красотата на далечния фиорд, великолепен в бялата си зимна премяна, беше почти осезаема.
Ари Тор чу как Хедин ахва, когато на екрана се появи младежът. Кристин сякаш също се почувства странно, като го видя, защото потърси ръката на Ари Тор и я стисна здраво.
— Да му се не види… Това там е татко — промърмори Хедин, когато на заден план се видя Гудмундюр. — Забележително, наистина забележително.
Когато филмът свърши, в кухнята се възцари тишина, сякаш присъстващите имаха нужда от минутка спокойствие, за да намерят пътя си от черно-бялата зима в Хединсфьордюр преди повече от петдесет години обратно към двайсет и първи век.
Силен порив на вятъра разтърси стените на малката къща и ги върна към действителността.
— Така — подхвана Ари Тор в сумрака на кухнята. — Хедин, ако нямаш нищо против, ще обясня накратко каква е моята теория за младежа и смъртта на Йорун?
— Разбира се… Няма какво да крия. Давай. Любопитен съм да чуя какво имаш да ни кажеш. Само искам да помоля нищо от казаното да не излиза от тази стая — помоли той с притеснен поглед към Делия.
— Можеш да ми вярваш, Хедин — успокои го тя.
Ари Тор завъртя табуретката си така, че да може да гледа Хедин вместо кухненската стена.
— Предположението ми е, че смъртта на Йорун е свързана с нещо, което е било чувствителна тема по онова време, тема, която някои хора още смятат за деликатна дори днес. Но найдобре е да започна от самото начало. Трябва да се върнем назад, чак до 1950 година.
— Когато е бил роден синът на Йорун и Мариус? — попита Хедин.
— Точно така. Доказателствата сочат, че двамата са имали син. Сега би бил шейсетгодишен, ако е жив. Обаче не успях да открия какво е станало с него. Йорун и Мариус са били двайсетинагодишни по онова време. Разбрах, че Никулас — братът на Мариус, ги е подкрепил в решението да дадат детето за осиновяване. Мариус нямал работа и двамата не смятали, че ще могат да отгледат дете.
— Това е интересно — отбеляза Делия. — Хедин, трябва да се опиташ да намериш този човек.
Хедин промърмори нещо.
— Всички описват Мариус като мъж, който се води лесно, незрял дори — продължи Ари Тор. — Навярно в онзи момент не е бил готов за бащинство, но описанията хвърлят светлина върху станалото по-късно — каза той и замълча.
— Това напълно съвпада със спомените ми за чичо Мариус — промълви тихо Хедин, толкова тихо, че едва се чу от воя на вятъра навън. — Беше добра душа, но не и силен характер. Тих и отстъпчив, мислех си, че е станал такъв след смъртта на жена си, но може винаги да си е бил такъв. Хората не се променят кой знае колко с остаряването.
— Абсолютно си прав за това — възкликна Делия. — Все още се чувствам така, все едно съм на двайсет. Единствената промяна е тази, която виждам в огледалото — каза тя и забележката ѝ разведри малко атмосферата.
— Интересно е да се сравнят описанията на Мариус с тези, които хората дават на зет му Гудмундюр — продължи Ари Тор.
— Повечето са съгласни, че той е бил пълна негова противоположност: силен, решителен мъж, свикнал да се налага.
— Вярно е. Никой не можеше да разиграва стареца. Винаги получаваше това, което иска, не отстъпваше и на милиметър — каза Хедин с гордост.