— Говорих с близък приятел на Антон и го разпитах. Той си спомни, че са говорили за това, и каза, че било нещо свързано с кърменето.
— Виж ти! А даде ли някакво обяснение? — ахна Делия.
— Приятелят на Антон не можа да ми каже повече, макар аз да смятам, че това се вписва много добре в теорията ми за станалото.
— И каква е тази твоя теория? — настоя Делия.
Тя сякаш беше по-нетърпелива от Хедин да стигнат до задоволително обяснение. Ари Тор си помисли, че сега, когато нещата вече се разплитат, Хедин навярно се е уплашил от истината и би предпочел да не чуе края на историята.
— Ще стигна до това след малко — обяви Ари Тор, доволен, че е в центъра на вниманието.
Чувстваше се като безименен разказвач, като човек, който ще изчезне, щом историята бъде разказана. Но веднага се усети, че такава възможност не съществува. След посещението на Томас избягваше да мисли за бъдещето, възнамеряваше тази вечер да се отпусне, да остави решението дали да кандидатства или не за поста на инспектор в полицията на Сиглюфьордюр за по-късно. Но бъдещето отново се беше изправило пред него, наясно беше, че го чака важно решение. То обаче можеше да почака още малко. Опита се да върне мислите си към историята.
— Първо ще ви разкажа малко повече за Антон — каза той, отново съсредоточил ума си върху Хединсфьордюр. — Младежът не е бил там, когато Йорун е умряла, и както изглежда, Гудмундюр се е погрижил възможно най-малко хора да знаят, че момчето е прекарало зимата там.
Ари Тор чу как Хедин си поема дъх.
— Разбрах, че Антон си е заминал през януари или февруари — продължи той. — Гудмундюр му наредил да си тръгва, но платил надниците му до пролетта.
— Защо, какво е направил? — попита Хедин.
— Абсолютно нищо. Баща ти просто е искал да го разкара от пътя си, след смъртта на Йорун дори му платил да замине за Норвегия, за да учи там. Платил билета му за кораба и за училището през онази зима — отвърна Ари Тор.
Възцари се пълна тишина и дори вятърът като че затаи дъх.
— Гудмундюр е искал да се отърве от работника си? — попита тихо Делия.
— Да. Първо го отпратил от Хединсфьордюр, а след убийството на Йорун не можело да има половинчати мерки. Затова го изпратил далече, извън страната.
Хедин подскочи от изненада, сграбчи ръба на масата.
— Какво каза? Йорун е била убита? — попита той остро с треперещ глас.
— Да. Била е убита. Сигурен съм.
— И кой е убиецът? — сопна се Хедин, в гласа му ясно се долавяше страх.
— Мога да ти кажа, Хедин — отвърна Ари Тор, вживявайки се толкова искрено в ролята на разказвача, че напълно забрави необходимостта да е деликатен в присъствието на засегнати хора. — Най-малкото мога да ти кажа, че майка ти и баща ти са напълно невинни в това ужасно деяние.
48
Напрежението в стаята беше осезаемо. Хедин промърмори нещо под нос и след това млъкна. Делия не казваше нищо. Кристин беше пуснала ръката на Ари Тор, но сега той потърси нейната и я стисна. Дланта ѝ в неговата му даде увереността, от която внезапно почувства нужда.
Хедин наруши тишината, прочиствайки гърлото си.
— Да не ми казваш, че Мариус е убил жена си? — попита той удивен с нотка на облекчение в гласа.
— Не. Мариус не я е убил.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? — Гневът на Хедин се надигаше. — Да не намекваш, че… че Антон се е върнал в Хединсфьордюр и е убил Йорун?
— Не, няма накова нещо. Той е напълно невинен. Просто е бил на грешното място в грешния момент и е знаел прекалено много.
— Ама аз… нищо не разбирам — заекна Хедин. — Там не е имало други.
— Освен самия теб, Хедин — каза бавно Делия.
Хедин шумно скочи на крака, в същото време силен порив на вятъра блъсна къщата и всички млъкнаха.
— По дяволите. Няма да слушам повече тези глупости. Та аз съм бил едва на годинка тогава.
Ари Тор също се изправи и постави ръка на рамото му.
— Успокой се. Разбира се, не смятам, че си извършил убийство на десетмесечна възраст.
Хедин пак седна.
Ари Тор също зае мястото си на табуретката, а Делия замърмори под нос с треперещ глас:
— Трябва да е било привидението. Ари Тор не ѝ обърна внимание.
— Да повторим набързо фактите, които привлякоха вниманието ми — каза той твърдо. — Когато започнах да разглеждам случая, говорих с председателя на Сиглюфьордюрското общество. Според него сестрите Йорун и Гудфина са си приличали по характер и изобщо не харесвали мрачните фиорди. И двете израснали в Рейкявик. По принцип винаги когато се заговори за смъртта на Йорун, общото мнение е, че тя е била в деликатно състояние на духа. Изслушах записа на разговора с Никулас и изводът ми е, че той потвърждава това. Той каза и мога да ви цитирам точно думите му…